Адам Блейк - Измамата Мъртво море

Унилият Гасан изведнъж се оживи, но от раздразнение, и вдигна ръце настрани, изкривени нескопосано и карикатурно.

— О, за бога, сержант! Кой ли не убива заради думи! За какво друго да убиват? За пари? Парите са думите на правителството, с които ти казват, че ще ти дадат злато. Законите са думите на юристите, които ти казват кой да живее и кой да умре. Библиите… Библиите са думите на Бог, които ти казват да свършиш всички ужасни неща, които си намислил, защото накрая въпреки всичко ще ти бъде простено. Всичко се свежда до думи. И винаги хората, които убиват заради тях, си мислят, че ги притежават.

Той сякаш изведнъж осъзна, че е повишил прекалено тон и гласът му гърми из стаята. Извърна се от Кенеди засрамен, но все още настръхнал.

— Прочетете го — предложи й. — Прочетете всичко. Не само евангелието, но и идеите между редовете, посланията, които изпраща. Трябва сама да видите.

Моргата беше чак в Булхед. Май хората от Пийзън не обичаха да държат нищо край себе си и изнасяха всички дейности в други градове.

Булхед обаче се оказа много по-различен от Дядо Коледа. Беше малък, забързан, цивилизован град, а в моргата бе дори по-оживено, отколкото по улиците. На Кенеди не й се вярваше колко динамично е всичко там — колко много фризери имаше и на вратите на колко от тях пишеше, че са пълни. Докато прекосяваха паркинга на идване, бяха минали покрай няколко микробуса без прозорци с хладилни генератори. Кенеди много добре знаеше какво представляват: подвижни фризери, от онези, които пращат на места, засегнати от бедствия, за да приберат с тях множеството трупове и да спрат разпространението на епидемии.

— Какво става тук? — попита тя Гейл, когато пристъпиха от жежкия асфалт в охладената с климатици сграда.

Отначало той не разбра какво го пита. След това проследи погледа й и изсумтя. Тъкмо се канеше да й отговори, когато служител в бяла престилка, с вид на тийнейджър, тръгна към тях с професионална и компетентна усмивка, която сигурно бе усвоил от началниците и колегите си.

— Ще ви кажа по-късно — промърмори Гейл. — Тук тази тема е нещо като табу.

Тялото на Бранд вече не било тук, осведоми ги ненужно служителят. Освободили го, за да бъде погребано, още преди три седмици, но после щатските власти решили да го кремират заедно с други непотърсени трупове от самолетната катастрофа. Но пък шерифът вече знаел това…

— Не сме дошли да видим трупа, синко — прекъсна го Гейл. — Само документите.

— Ами те са публично достъпни. Можете да ги получите…

— Да, но това важи само за обобщението. Искам цялата папка с всички данни вътре, снимки, разпечатки, каквото има. Имам право да ги получа и от окръжната централа вече го одобриха, но ти сигурно ще искаш да вземеш разрешение от началника си, така че ние с радост ще изчакаме, докато го направиш, стига да не отнеме повече от две минути от и без това натоварения ми ден.

След като видя, че заучените му реплики не минават, служителят на моргата се изниза, без да каже и дума повече. Кенеди беше впечатлена. Стилът на Гейл, в който непосредствеността преобладаваше за сметка на сплашването, но въпреки всичко не бе лишен от твърдост, предупреждаваща да не си играеш с него, действаше като магия. Тя се зарадва, че не й се налага да минава през този административен лабиринт сама.

Служителят наистина се върна след две минути. Поведе ги към малък кабинет без прозорци. На стената бе закачен прочутият плакат с висящото коте и надписа „Дръж се!“. На главата на животното бе нарисувана мишена и беше прибавен нов надпис: „Малката гад не заслужава повече да се държи“. Полицейските морги имаха право на своя си хумор, който винаги беше малко пиперлив.

Служителят влезе със своята парола в базата данни и ги помоли учтиво, но без да се осмели да погледне Гейл в очите, да се ограничат само с файловете, за които са поискали официално разрешение. След това ги остави.

— Имате ли нужда от мен тук? — попита Гейл.

— Не — отвърна Кенеди. — Благодаря, шерифе. Ще се справя и сама.

— Добре. Трябва да проведа един телефонен разговор и по пътя може да си взема кафе. Искате ли да ви донеса нещо?

Кенеди помоли за мляко без захар и той излезе. Тя се съсредоточи в документацията и потъна в хладните й факти.

Трупът на Бранд, както повечето тела на жертви на катастрофа, бе имал множество охлузвания, травми от удар, ожулвания и увреждания от разхерметизирането. Списъкът беше страница и половина, но можеше да се обобщи с пет думи: Бранд е бил на пихтия. При толкова обезобразено тяло е било безсмислено да се заявява една причина за смъртта, макар че бяха спазени обичайните условности. Плеврата на белите му дробове се бе пръснала, когато самолетът се е разхерметизирал. Концентрацията на кислород в кръвта показвала, че задържаният въздух е изтласкан към гръдната кухина, където е образувал раздуване на големи и малки кръвоносни съдове. Сърцето е спряло малко след това, мозъкът не е бил кръвоснабден.