Адам Блейк - Измамата Мъртво море

Кенеди се замисли за Скоросмъртницата.

— Това са ранни копия на Евангелието на Йоан — предположи тя.

— Точно така. Евангелието на Йоан, или в някои случаи Апокрифон на Йоан — свързан текст. Някои са цели, други частични, а трети само фрагменти. Но всички са от Йоан. Не знаем кой от документите, които Барлоу е прегледал, е източникът за Скоросмъртницата, но можем да предположим, че е бил пълно или почти пълно копие от Евангелието на Йоан от края на I в. пр.Хр. или началото на II век.

— И тук се обърках — призна си Кенеди. — Как от Евангелието на Йоан стигаме до този другия текст?

— Чрез шифър, разбира се.

Отговорът беше кратък и неясен, назоваваше очевидното.

— Това е бил целият смисъл на работата на Барлоу и същността на откритието му.

Кенеди се опитваше да формулира същия въпрос по друг начин. Знаеше, че става дума за шифър. Но искаше да разбере каква е механиката му, същността на кодирането.

Гасан видя колебанието й и въздъхна.

— Много добре — каза той. — Отначало. Сержант Кенеди, мисля, че ви обясних още първия път, когато разговаряхме, че кодексът е текст с много части.

— Казахте, че два или три отделни документа могат да се окажат в един и същ кодекс — потвърди тя.

— Точно така. В древния свят не са имали понятие за целостта и самостоятелността на посланието. Папирусите са били редки и скъпи, затова хората ползвали каквото имали подръка. Така се получавали странни съседства — диалог на Платон се озовавал до библейски трактат — и всичко това се случвало без особени притеснения от страна на съставителите. Дори не започвали новия документ на нова страница, просто продължавали директно оттам, където свършвал предишният. Това са видели учените и в Скоросмъртницата. В нея е цялото Евангелие на Йоан и седем реда от друго, различно евангелие. Сторило им се съвсем естествено да приемат, че някой е започнал превод на кодекс от арамейски, тръгнал е от началото му и е спрял, когато по някаква причина са го прекъснали.

— Така.

— Но да предположим, че тези два текста или единият и малък откъс от втория са събрани заедно по други причини. Ако разгадавате анаграма, размествате буквите, докато стигнете до нова дума. Така „картоф“ става „фактор“. Или „пропаст“ става „паспорт“. Ако някой се натъкне на кодирано послание, може да запише заедно с него шифъра, за да успее после да го разгадае.

— Значи Евангелието на Йоан е кодът?

— Определено копие на Евангелието на Йоан е кодът. Както вече казах, не съм успял да определя кое. Авторът на Скоросмъртницата е намерил тази версия, този писмен вариант на Евангелието на Йоан, и е получил указания как работи шифърът или пък го е разгадал сам. Той — най-вероятно е бил мъж — е записал кодираното съдържание, а след това е започнал да го дешифрира и да записва скритото му съдържание. Но му се е сторило трудно. Макар да е знаел тайната, е успял да разгадае само седем реда и се е отказал. Или — също толкова вероятно — е продължил на друг лист. И тъй като не е записал ключа към кода, останалото се е изгубило.

— Разбрах — каза Кенеди.

— Радвам се. И така векове наред положението остава непроменено. Докато не се появява Стюарт Барлоу, който е видял някаква подсказка или е стигнал до отговора по чиста логика или интуиция. Взрял се е наистина внимателно в текстовете от Наг Хамади и онези други древни документи. Намерил е съответната версия на Евангелието на Йоан. И е открил в самия папирус някакъв заместващ код, който зависи от тънки, почти незабележими разлики във формата на буквите. Открил е второ послание, закодирано в същите символи: ново евангелие, скрито в очевидното.

Гасан млъкна внезапно, стана и се отдалечи, но този път към прозореца. Погледна тревожно навън, макар че нямаше нищо за гледане: прозорецът бе обърнат към вътрешен двор, който приличаше на квадратна тухлена шахта със страна от около три метра. Кенеди изчака минута-две, после стана и отиде до него. Разбираше колко страда той от принудителната си изолация, а също и какъв ужас изпитва, че докато разсъждава по Скоросмъртницата, нейното проклятие може да го застигне. Искаше й се да му вдъхне увереност, но единственото утешение, което можеше да му предложи, се основаваше на отчаянието: след като „Гълъбарникът“ бе изтрит от лицето на земята и Джош Коумс се опече в пожара, Майкъл Бранд бе изпълзял обратно в дупката си. Засега всички бяха в безопасност, просто защото не го заплашваха с нищо.

Кенеди застана до Гасан и се взря заедно с него в нищото.