Адам Блейк - Измамата Мъртво море

— Значи всяка буква, всеки символ на папируса, е всъщност две букви? — попита го тя.

— В общи линии — да. Във всеки случай, всяка буква има стандартна стойност и кодирана стойност.

Той не се обърна към нея, докато говореше, но тонът му, отначало вял, се оживи, докато й обясняваше техническите подробности.

— Кодът се основава на комбинация от две характеристики на изписването на буквите. Например арамейската буква „хех“ — и той я нарисува на запотения прозорец — типично се изписва с едно движение под остър ъгъл и с ченгелче, а след това още едно допълнително движение. Две движения на четката или писеца, виждате ли? Но е възможно писарят да вдигне два пъти писеца от листа. Или веднъж. Или пък да го изпише с едно движение, без да вдига писеца. Така получаваме три варианта на буквата. Освен това при първото движение той може да натисне, за да се получи леко удебеляване на линията. Така получаваме шест варианта, два пъти по три. Другите особености са сравнителната дължина на линиите в рамките на буквата, там също са възможни вариации — най-грубо казано, те може да са дълги, средни и къси. „Хех“ обикновено се изписва първо с едно движение надолу, а не се започва с по-сложната част от другата страна. Но тази линия може да свърши до завоя на другата или изобщо да не я допре. Така вече имаме поне осемнайсет варианта на буквата, а може и да са повече, защото освен дължината на линиите могат да се вземат предвид и разстоянията между компонентите й, както и между съседните букви.

Кенеди се замисли върху тази възможност и й се зави свят, докато се опитваше да я проумее.

— И всичко това… означава, както казахте…

— Кореспондира в рамките на кода с различен символ. Затова „хех“ може да стане „гамал“ или „далет“ или „заин“. Пак ще се чете като „хех“ в първия текст, но в дешифрирания ще е нещо съвсем друго.

— И защо някой ще прави това? — попита Кенеди. — Нали евангелието цели да разпространява религията? Ако го криеш, си губи значението.

Гасан изсумтя.

— Има много криптирани текстове със скрити послания от онзи период, сержант. Раннохристиянските секти са воювали помежду си, а често и с властта, под чиято юрисдикция са попадали. Имали са много основателни причини да крият посланията си.

— Но да скриеш едно християнско послание зад друго…

— … предполага, че е било предназначено за християни или може би определен вид християни, нали? С такъв код можеш хем да разпространяваш евангелието си, хем да го скриеш. И читателите ти ще предават посланието от място на място, без да се налага да се озъртат за опасности. На пръв поглед това е просто Евангелието на Йоан: канонично, непредизвикващо възражения.

— А скритото послание е ерес?

— Бихме могли да твърдим с голяма доза сигурност, сержант, че скритото послание е възможно най-голямата и спираща дъха ерес, която можем да си представим.

— И каква, по дяволите, е тя?

— Не прочетохте ли? — Гасан най-накрая се извърна от прозореца и изгледа Кенеди възмутено и ужасено.

— Прочетох частите, които вече бяха преведени. Не ми се сториха нищо особено. Исус говори на учениците си. Не успях да прегледам файловете, защото са много и всичките са стотици страници дълги.

Гасан се поколеба. Неодобрението му, че го карат да прави сбит преразказ, се бореше с желанието му да се качи на подиума и да произнесе реч. Кенеди щеше да разбере важното.

— Значи преследвате тези хора? — попита той. — Искате да хванете убийците на Барлоу и Катрин Хърт?

— Да.

— Тогава трябва да знаете с кого си имате работа. Ще изгубите битката. Може би трябва да ви го кажа от самото начало.

— Благодаря за оказаното доверие, професоре.

— Повярвайте ми, сержант, ще ми се да не е така. Ако можете да ги победите, аз бих се върнал към нормалния си живот. Но пък ако можете да ги победите…

Той се върна към центъра на стаята, докосна корицата на черната тетрадка, след това и масата, за да е сигурен, че светът не се е променил междувременно.

— Какво, ако можем да ги победим?

Той се огледа с пълни с отчаяние очи.

— Ами тогава нямаше да ги има, нали? Не и след толкова векове. Ако бяха уязвими по някакъв начин, досега някой вече да ги е победил.

Шериф Гейл взе Кенеди от хотела в девет часа на следващата сутрин. Предната вечер я бе откарал дотам с обозначена полицейска кола. Тази сутрин я взе с возило малко по-малко от футболен стадион. Цветовата му гама се състоеше от два тона — синьо и ръждиво. А на места по корпуса имаше и истински дупки.