Адам Блейк - Измамата Мъртво море

Та какво невинно забавление би могла да си осигури в хотелската стая?

Извади лаптопа си, който всъщност беше на сестра й Криси, включи се в безжичната интернет мрежа и влезе в електронната си поща. Прочете три нови съобщения от шефа си Джими Самърхил, които градираха емоционално от професионална студенина до запенена злоба. Прати ги право в кошчето за боклук. Все пак плащаше за връзката на час.

Имаше и имейл от Изи, която се бе съгласила да се грижи за баща й, докато Криси дойде да го вземе през уикенда — при положение че Кенеди още не се е върнала дотогава.

„Тръгна толкова набързо. Ще ми липсваш. Надявам се всичко да е наред.“

Започна да й отговаря, но изтри написаното. Пак почна и пак го изтри.

„Много неща не са наред — написа най-накрая. — Но все още работя по случая. Може би някой път ще ти разкажа на по питие.“

Нямаше никакви надежди да получи отговор. Накрая написа имейл и на Лио Тилмън. Разказа му къде е и какво прави — сбито, но без да пропуска нищо важно.

„Лио, след последния път, когато ти писах, заминах за Аризона, за да проверя връзката с Майкъл Бранд. Засега нямам новини, но се свързах с местната полиция и хората са наистина добронамерени. Надявам се утре да имам какво да ти кажа. Междувременно ти пращам отново анализа на доктор Гасан на файловете от «Гълъбарника». Сигурно си ги прочел, но ако не си, непременно го направи. Може и да успеем да разгадаем мистерията, ако намерим правилния ключ, а по всичко личи, че това е Бранд. Сделката си остава. Пиши ми ако си научил нещо.

Прикачи файловете и кликна върху „Изпрати“. Не се сещаше какво друго да прави с Тилмън засега, освен да му се обажда от време на време и да се надява, че той все някога ще й отговори.

Така и така файловете бяха пред нея, реши да ги отвори отново. Вече знаеше съдържанието им наизуст, но ги препрочете и се върна отново към последната си лична среща с Емил Гасан в мрачното порутено скривалище, където го държаха, докато се уверят, че животът му е вън от опасност.

Тогава Гасан й беше разказал за последователите на Юда.

— Значи все пак е евангелие? — попита развълнувана Кенеди.

— Да.

— Тоест преводната част все пак е евангелие? Барлоу е събрал екип, пропилял е години и накрая е пожертвал и живота си, за да преведе евангелие?

Емил Гасан сви рамене малко нетърпеливо. Все още седяха в голата мрачна стая. Четири маси, осем стола, боядисани в тъмнозелено стени, каквито има само във викторианските сгради, превърнати в болници, полицейски участъци или лудници. На стената — плакат, пропагандиращ безопасния секс с карикатура на еднорог с кондом на рога си. Гасан бе положил дясната си ръка върху тънка тетрадка с черна подвързия, сякаш се кълнеше в нея.

Беше десет дни след събитията в „Гълъбарника“. Десет дни след пожара и смъртта на Коумс. Девет дни и няколко часа, след като изпрати копията от дисковете на Гасан и го помоли да й разтълкува записаното на тях. Той не се пазари дълго, поиска шоколад, няколко бутилки хубаво френско мерсо и последните три броя на списание „Частен детектив“. За да си припомнел света, от който бил откъснат, чак тогава щял да разплете загадката. Като чу трепета в гласа му, тя си даде сметка, че дори да му бе отказала всичко поискано, той пак щеше да се съгласи.

— Да, сержант — каза Гасан заядливо. — Той е превел евангелие и е получил друго евангелие. Но очевидно не съм се изразил ясно. Направеното от Стюарт е… забележително. Направо не е за вярване. И ако сред страничните ефекти не беше и евентуалната ми смърт, а не просто заточение в град Кру, сега с цялото си сърце бих съжалявал, че не се съгласих, когато той ме покани в проекта си. Ако не бяха тези странични ефекти, щях да се обадя на всички издания, чиито координати имам в бележника си, и да им кажа да запазят първа страница възможно най-бързо. Не че имам достъп до бележника си в това забутано място. Или пък до телефон.

Май се надяваше, че като се оплаче от строгата охрана, някой може временно да я вдигне. Гасан стана, отиде до вратата и я отвори. Едрият полицай пред нея му кимна любезно и той затвори отново, без да каже и дума.

— Може би щеше да е по-добре да съм мъртъв — промърмори после под носа си. — Мъртъв, прочут и адекватен. Може би това е за предпочитане пред арест за неопределено време? Не знам. Не знам.

— Професоре — каза Кенеди, — разбирам, че ви е трудно. Но както вече знаете, все още разследваме случая. Колкото повече ми кажете, толкова по-големи ще станат шансовете ни да приключим всичко бързо и да ви върнем към нормалния ви живот.