Адам Блейк - Измамата Мъртво море

— Е, предполагам, че това е мистерия от друг порядък — каза. — Имам предвид, че за случилото се по време на полета и после с черната кутия може да се намери отговор. Но призраците са… нали разбирате… там никога няма да има обяснение. Хората вярват, че са ги видели, но няма как да го докажат. Така че няма да има отговор. Просто слухове.

Стараеше се да не го обиди. Гейл изобщо не се засегна, но отхвърли аргументите й с усмивка.

— Е, госпожо, аз смятам, че е най-добре човек да е отворен за всичко. Понякога, ако нещо ти изглежда невъзможно, то е защото го гледаш от грешния ъгъл.

Проклета часова разлика. На Кенеди не й се впускаше в конфликти.

— Е, както вече казах, бих искала да разбера повече за…

— … фактите, свързани с вашето разследване. Знам. Но невинаги информацията, която ни се струва полезна, сочи в правилната посока. Няма нужда аз да ви го казвам, вие сте детектив!

Говореше ведро и доверчиво, излъчваше нетърпение и инициативност и Кенеди осъзна защо с такава готовност се бе съгласил да се види с нея и да й помогне в разследването. Нямал беше търпение да сподели всичко това с някого. Тя се почуди мрачно и цинично доколко се налага да търпи фикс идеите му, за да получи отговори на въпросите си.

— Да — съгласи се предпазливо.

— Не казвам, че трябва да се съобразявате с всички хипотези, които ви натрапват. Просто ценя непредубедеността и както вече казах, не смятам, че е редно да отхвърлите нещо само защото звучи глупаво. Великите открития са ставали след задаването на глупави въпроси, така мисля аз. Какво ще стане, ако инжектираме миша отрова във вената на човек вместо лекарство? Така са открити антикоагулантите, ако не знаете. Спасили са много хора при сърдечен удар. Или — какво ще стане, ако си затворим очите и се опитаме да гледаме през ушите? Така е открит радарът. Та се замислих, че тук може да има нещо, без да знам какво. А след това поговорих с моята добра приятелка госпожица Айлин Могс, която пише за местния вестник и е най-умният човек, когото познавам. Тя ми каза, че винаги след трагедия се появяват подобни истории. Нарича го новинарски цикъл. Когато се отразява някакво събитие, но след последния репортаж не се е случило нищо, журналистите просто започват да си измислят. Хората искат да четат и този глад за новини трябва да се захранва. Чували ли сте за това?

— Да — отвърна Кенеди. — Мисля, че вашата приятелка е права.

Гейл изглеждаше доволен от отговора й. Размаха пръст и продължи:

— Но тогава показах на моята приятелка всичко, което бях събрал, малки съобщения, свалени от интернет например, и тя също се замисли. И каза, че този път е по-различно.

— И как по-точно?

— Може би е най-добре да го чуете от самата Айлин, сержант Кенеди. Наистина много искам да ви запозная, ако се открие такава възможност.

Кенеди реши, че вече е изпуснала момента да наложи собствения си план.

— Би било страхотно — отвърна тя. — Ще се радвам да се запозная с госпожица… Могс? Но както знаете, нямам много време. И главната ми задача е да събера информация, свързана с моето разследване на убийствата.

— Стюарт Барлоу и неговите сътрудници. Да, четох материалите, които изпратихте. Голяма главоблъсканица.

— Меко казано, шериф Гейл.

— И смятате, че нашето разследване на самолетната катастрофа може да ви помогне по някакъв начин?

— Поне така се надявам. Един от пасажерите на полет 124 е бил мъж, пътуващ под името Майкъл Бранд.

— Това „пътуващ под името“ ми говори, че не се е казвал точно така. Наистина ли?

— Не сме сигурни. Опитвахме се безуспешно да го намерим в Европа, но научихме, че е загинал тук. Не знаем много за него, освен че отдавна се занимава с престъпления, и то не само с убийства.

— Какви други например?

— Отвличания може би. Вероятно търговия с оръжия. Участие в трафик на наркотици.

— Но не е сигурно?

— Не, не е. Това са само предположения, а източникът е пожелал анонимност и дори не мога да го назова. Но основанията ми да дойда тук са изцяло свързани със случая „Барлоу“. Смятаме, че в него има достатъчно факти, които да оправдаят тревогите ни и молбата ни за помощ към вас.

Гейл се почеса по брадата, с което показа, че се е замислил дълбоко.

— Да, предполагам, че трябва да се съглася с вас. Серията от убийства е достатъчно основание да потропате на всички възможни врати. Тук сме доста натоварени, но мисля, че мога да ви отделя поне два дни.

Трябваше й секунда, за да осъзнае какво й казва.