Адам Блейк - Измамата Мъртво море

— Стана изведнъж. Като гръм от ясно небе. Никога не съм виждал подобно нещо. Но беше далеч от мен и не чух никакъв звук. Случи се много тихо. Ето това не мога да забравя. Когато самолет падне така, се очаква огромна експлозия, но на мен ми се стори, че всичко стана много тихо… все едно го гледах по телевизора с намален звук. Толкова хора да умрат, а да не се чуе нищо.

Той се замисли върху това за известно време и Кенеди получи възможност да си почине от него и да разгледа указанията, които й бяха пратили от шерифската служба. Но спокойствието не трая дълго. Скоро шофьорът отново започна да я залива с любопитни факти за любимия воден път на Югозапада. Джон Бърд не се ограничаваше само с река Колорадо. Оказа се, че знае много и за езерата Мийд и Мохаве. Но не желаеше да се спира на залива на Лас Вегас.

— Не е добро място. Не става за семейства.

Кенеди бе замаяна от умора и на принципа на свободните асоциации се опита да си представи как ли изглежда този мръснишки залив, който не е подходящ за семейства. Сигурно в него имаше незаконни добавки.

Когато най-накрая стигнаха до Пийзън, тя накара Джон Бърд да я изчака, докато си хвърли багажа в хотелската стая — евтино местенце, което се опитваше да наподобява хасиенда. След това го помоли да я закара право в шерифската служба. Знаеше, че не е в най-добрия си вид, но искаше да установи контакт и да започне да върши нещо по този фронт. Вече бе изгубила много време, така че не смяташе да пилее повече.

Шерифската служба се помещаваше в сграда на един етаж на главната улица на Пийзън, точно до офиса на фирма за недвижими имоти, която предлагаше „луксозни апартаменти с двойна квадратура“. Джон Бърд й даде визитка. Тя тържествено я прибра в чантата си, но си обеща наум, че ще я използва само в краен случай.

Прекоси улицата и влезе в шерифската служба, а Джон Бърд й махна, преди да потегли.

Вътре миришеше на смесица от мед, глицинии и като че ли розови листенца. Климатикът бе нагласен на идеалната температура. Ужасната жена на диспечерското бюро, която имаше лоша кожа, огромна коса и плоско и агресивно лице на булдог, я изгледа така, сякаш лично отговаря за опазването на морала в града и приема много сериозно това си задължение. Помещението зад бюрото й бе разделено на две от преграда на височината на кръста, в която имаше малка вратичка.

— Да, госпожо — каза булдогът. — С какво мога да ви помогна?

Кенеди се приближи към бюрото и подаде документите, с които удостоверяваше благонадеждността си: писмо на бланка на лондонската полиция, разпечатка на имейл от собствения й компютър, изпратен от някой си Уебстър Гейл, с който той я канеше да дойде, когато пожелае, и я уверяваше, че с радост ще й помогне, стига да може.

— Аз съм от Лондон — обясни тя. — Имам уговорка с шериф Гейл. Не сме уточнили час, но просто исках да му съобщя, че съм пристигнала.

Булдогът прегледа двата листа бавно, със съсредоточено и непроницаемо лице.

— А, да — каза накрая. — Уеб ни предупреди, че ще дойдете. Той смяташе, че ще е утре, но както виждам, е днес. Добре, седнете, а аз ще кажа на шерифа, че сте тук.

Кенеди прие поканата и седна, а булдогът натисна някакви копчета на таблото пред себе си и започна да мрънка толкова тихо под носа си, че не се чуваше нищо. Гласът на шерифа обаче долетя ясен и прекалено силен.

— Благодаря, Кони. Кажи й да ме изчака за минута. Трябва да се среша и да си затъкна ризата в панталона за британската дама. А тя хубава ли е? Или прилича на кралицата им?

Булдогът прекъсна връзката и изгледа непроницаемо Кенеди.

— Той ще дойде след малко — каза тя.

Кенеди седеше и чакаше, като се опитваше да не задреме. Наля си от автомата две чаши вода, която беше толкова студена, че я заболяха зъбите. Но това й помогна да се освежи. Когато допиваше втората, към нея се приближи мъж с размерите на гардероб, който развяваше непохватно огромните си ръце. Взе набързо делящите ги две крачки и й подаде длан за поздрав.

Кенеди набързо определи Гейл като един от онези здравеняци, които се бяха научили на предпазливост и деликатност, след като цял живот им се бе налагало да живеят в свят два номера по-малък от тях. Не стисна ръката й, само я докосна леко с върха на пръстите си, заложи повече на любезното кимване, не толкова на ръкостискането.

— Уебстър Гейл — каза той. — Окръжен шериф. За мен винаги е удоволствие да се срещна с колега полицай, сержант. А и вашата полиция има много добра репутация.