Том Харпър - Тайната на мъртвите

— Син костюм. Влезе през вратата.

Норис се отпусна назад с въздишка.

— Това беше тази сутрин. Сложиха полицейски пост пред вратата ти. Чул те да пищиш и влязъл, за да види дали си добре.

Полицейски пост?

— Неприятности ли имам?

— Наистина ли не помниш?

Щеше й се да спре да я пита. Отпусна глава върху коравата възглавница.

— Просто ми кажи.

Той погледна към вратата, сякаш търсеше потвърждение на нещо. Аби почувства как паниката отново я промуши. Още някой ли е тук? Опита се да вдигне глава, но не можа да види нищо.

— Простреляна си. Знаем единствено, че когато се е появила полицията, си лежала там полумъртва. Навсякъде кръв, а в теб куршум. Намерили са паспорта ти и ни се обадиха. А що се отнася до твоя съпруг…

Нещо у нея се сви.

— Какво за него?

— Помниш ли?

Тя поклати глава. Норис отново погледна предпазливо към ъгъла.

— Не е лесно да се каже това. Съжалявам, но трябва да ти кажа, че съпругът ти е мъртъв.

— Хектор?

Беше ред на Норис да погледне объркано.

— Кой е Хектор?

Искаше й се да изкрещи не знам . Името й беше дошло като призрак, неканен и неочакван.

— Той не е ли моят съпруг?

Още докато го произнасяше, знаеше, че това не е вярно. Не съм женена , помисли си тя. И след това, с нещо подобно на усмивка: сигурна съм, че бих запомнила това .

Норис гледаше в някакъв лист.

— Според неговия паспорт се е казвал Майкъл Ласкарис.

Това вече значеше нещо. Усмивката й изчезна; тя рухна обратно на леглото. Мониторът се понесе с хиляда километра в час — биип . Червена спортна кола хвърчи през планините. Биип. Мрачен ден, осветен басейн и мъртви лица, които гледат от своите пиедестали. Биип, биип. Събуждане посред нощ. Мъж с пистолет. Борба. Писък, когато Майкъл пада от скалата — тя пищи. Биип, биип, биип, биип.

Някой блъсна вратата и влетя в стаята — не мъж с пистолет, а жена в зелена престилка, стиснала спринцовка в ръката.

Чу Норис да казва:

— Почакайте. Дайте й възможност…

Но те не й дадоха възможност. Силни ръце стиснаха ръката й и острият връх потъна в плътта. Мониторът се успокои.

После настъпи тишина.

— Значи помниш Майкъл Ласкарис?

Метрономният ритъм на монитора сега беше спокоен — нежно анданте 5 5 Умерено, плавно темпо в музиката. — Б.пр. . Бяха повдигнали Аби да седне в леглото си, макар да не можеше да се движи много-много. Гипсова отливка покриваше дясната й ръка и рамото, скривайки гърдите и по-голямата част от стомаха. Бяха й казали, че някъде под нея е огнестрелната рана.

Простреляна си. И все пак не й се струваше вероятно. На другите се случваше да бъдат простреляни — на жертвите. На старата си работа Аби беше видяла достатъчно рани, за да знае, че те не се случват само в киното или телевизията, но въпреки това й се струваха нещо далечно от нея. Ти страдаш, аз те съжалявам.

— Помниш ли Майкъл?

— Караше „Порше“.

Листът на Норис беше пораснал до папка. Той запрелиства страниците.

— „Порше Тарга“, модел 1968, с британски номер?

Аби повдигна здравото си рамо.

— Беше червено.

Не се опитваше да проявява лекомисленост, или поне не много, но Норис го прие зле. Изправи се и размаха папката си към нея.

— Зная, че не си добре — божичко, имаш късмет, че си жива — но трябва да разбереш колко сериозно е станалото. Някой нахлува в къща и напада двама европейски дипломати. Лоша работа.

Той не нахлу , помисли си Аби. Вече беше там, край басейна, с Майкъл.

— Черногорците са се разтичали, сякаш е настъпил краят на света. Ужасени са, че случилото се може да предизвика буря в Брюксел и да попречи на кандидатурата им за ЕС, че ще бъдат включени в черния списък на терористичните държави или нещо подобно. С една дума, преиграват. — Сериозен поглед, сякаш вината беше нейна. — Не си толкова важна.

— Благодаря.

— Ние се опитваме да не шумим. И за нас нещата не стоят добре. Честно казано, доста е неприятно.

Мониторът ускори малко сигналите си.

— Съжалявам, че съм ви поставила в неловко положение.

— Ще се справим. — Напълно беше пропуснал сарказма. — Обаче трябва да знаем какво се е случило.

Но тя се запъна. Имаше мигове, които чакаха да бъдат огледани и проучени. Нямаше представа какво означават — знаеше единствено, че я плашеха.

— Хайде да започнем с Майкъл Ласкарис.

Спомни си част от първия им разговор.

— Той не ми е съпруг.

— Вече знаем това. Досието ти в Лондон сочи, че си женена. Намериха ви заедно и ние направихме предположение. Излиза, че сме сбъркали.