Книга на мъртвите на древните египтяни

Първата ми жива, а и незабравима среща с Египет се състоя преди малко повече от четвърт век. Пристигнахме във времето на тежкия предутринен мрак. Не измина час и зората неусетно разтопи тъмното в млечно пепелява пелена, с която покри околността. Мигове след това въздухът блесна. Именно въздухът, тъй като слънце не се виждаше. То беше навсякъде. Само сенките, но и те омекотени от омарата, подсказваха посоката, от която се раждаше това светлинно злато. През целия ден, та и в самата вечер, една непрекъсната игра на видело и цветове. Игра въздържана, тиха и с мярка, сякаш е ръководена от някого. И така до края на посещението, чиито дни бързо се изнизаха в миналото, заедно с почти всичко от дотогавашните ми представи за тази страна. Образът, създаден от живата среща, изтласка въображаемия, за да се превърне скоро сам в един спомен, където най-трайно остана именно тази чудна природна възхвала на светлината, залегнала в душевността на египтяните от край време като неотлъчен символ на надеждата за добро човешко съществуване.

И въпреки това днес никой не оценява древната египетска общност, нейната философия и нейните митове като „светъл“ спомен от детството на човечеството. Допирът с олицетворяващите я старини обикновено поражда меланхолия, свързва светлината на египетския ден с бронзовия блясък на залеза и покрива едва ли не всичко с патината на отдавна отминалото. Дошла до нас като чудновата смесица на първобитното с мъдростта и на земното с мистичното, египетската древност буди по-скоро любопитството и философския размисъл, отколкото радостното очакване на срещата с новото, с многообразието на човешкото или с необичайното.

Към подобни разсъждения подтиква и книгата, която предизвика тия редове. Тя ни отнася в един свят на въображаеми картини, магии, молебствия, митове и екстаз в името на безсмъртието, чието овладяване е превърнало целия живот на египтяните от онова време в искрено, наивно, ала и печално робуване на една траяла десетки векове илюзия. Животът и светлината присъствуват и тук, но те се мислят чрез своите отрицания, които велможите, а покрай тях и другите египтяни, са се надявали да превъзмогнат с многобройни и разнообразни заклинания, магии, похвални слова и свещенодействия. Изобщо всичко в тази книга — картината на съществуващото, Космосът и неговите сили, светът на животните и човешкият бит, земните и небесните явления, всичко това е въведено в субективния свят на надеждите, вплетено е в желанията на живия човек да пребъде вечно. Като една запазена за нас върволица от откъси на времето книгата ни показва в сгъстен вид едва ли не всички особености на древноегипетския мироглед. В качеството си на своеобразно историческо повествование за духовните начала на живота в древния Египет, тя ни сочи цяла поредица от всеобщи белези на човешкото съзнание и духовния живот изобщо. С това и с цялата си същност на една хилядолетна молебствена песен пред лицето на безкрая и неговите сили тази книга ни подтиква към размисъл и за самите нас.

Книгата е открита от френския египтолог Жан-Франсоа Шамполион малко след като този прославен представител на френската интелигенция от 19 век публикувал през 1824 година своя труд „Кратко изложение на йероглифната система“. Открита, разбира се, за неговите съвременници, за нас и бъдните поколения, тъй като тя е била доста известна на древната египетска общественост. Разпространяването й тогава е било толкова широко, че днес историците с право отричат наличието на някакъв неин оригинал. Този сборник от текстове (наречен от Шамполион „Погребален ритуал“, а по-късно от Рихард Лепсиус — „Книга на мъртвите“) е станал едва ли не пазарно явление в късния период от историята на Египет. Препоръчван от жреците като задължителен наръчник за пътуването в отвъдния свят, той влязъл и в списъка на предметите, с които трябвало да бъде погребан починалият, за да се осигури неговото безсмъртие. Внедрен дълбоко в погребалния ритуал на онова време, сборникът постепенно започнал да присъствува почти като мода в погребенията на всички, в това число и на пришълците. Дойел съобщава за открита мумия с папирус в ръка, върху който била изписана реч на някой си Изократ „против Никократ“. За отсъствието на първичен ръкопис най-добре свидетелствува съдържанието на книгата. Тя е съставена въз основа на писмена, създадени от различни поколения жреци и в един дълъг период от историята на тогавашния Египет. Макар че оформянето й като книга е станало в периода на новото царство, някои автори проследяват нейния произход назад в историята чак до така наречения предисторически период от развитието на Египет. В нея например е поместен текст, открит около 2700 година до новата ера, който бил смятан от самите автори на книгата за свидетелство „от прастари времена“, за археологична находка във време, което само по себе си е една архаичност.