Книга на мъртвите на древните египтяни

По този повод заслужават внимание две наглед попътни, но доста съществени особености.

Въпреки че връзката между отделните текстове е твърде изкуствена, книгата може да се окачествява като стихиен, наложен от живота сбор от заклинания, молитви, хвалебствия и заупокойни слова, разпръснати по храмове и гробници, устни предания и погребални обичаи на трите царства. В този смисъл тя, изглежда, е и някакво обобщение на цялостния духовен развой в древноегипетската история. Онова, което чрез изписаните заклинания в пирамидите е обслужвало единствено фараоните, тук е преработено, обобщено и пригодено едва ли не за всички, които са били погребвани според ритуала за знатните. Непрекъснатото преплитане на молитвите със съветите за успешно преминаване в света на боговете от своя страна подсказва, че тази книга е приела част и от текстовете, изписвани от вътрешната страна на саркофазите („Текстове на саркофазите“) според обичаите през времето на Средното царство. По отношение на тези две основни писмени свидетелства за мирогледа на управляващите в Старото и Средното царства, „Книга на мъртвите“ изпъква като тяхно разпространение сред широката общественост и следователно — като тяхно видоизменение според изискванията на това разпространение. Но тази оценка би могла да се възприеме като вярна само от историческа гледна точка, защото приемствеността съвсем не обезличава текстовете-предшественици, всеки от които по съдържание, а донякъде и по вид има своя неповторимост. Това важи особено за „Текстове на пирамидите“. Изсичани върху камъни и по стените в пирамидите, тези текстове имат значително по-официално съдържание в сравнение със съдържанието на всички други погребални слова, в това число и със съдържащото се в „Книга на мъртвите“. И не само заради това, че са обслужвали душите на фараони, но може би защото самото изсичане върху гробниците се е смятало за свещенодействие. Част от тези надписи според мнението на някои учени са дошли в пирамидите от най-стари времена и носят облика на една примитивна душевност, чието тълкуване е затруднявало и писарите-тълкуватели по онова време. Древни сами по себе си, те могат да се считат за някакво осъвременяване на текстове и устни предания от още по-дълбока древност.

Тази повтаряща се приемственост е другата особеност, която ни се подсказва от ретроспективния подход към нейното съдържание, към нейното съществуване изобщо.

Като естествен продукт от собственото развитие на древноегипетската духовна култура, „Книга на мъртвите“ е многослойно отражение на различни етапи от това развитие, отражение, при което всеки по-нов слой всмуква в себе си предшествуващия и го носи като своя тъкан. Проникването във вътрешните слоеве става опосредствано — през исторически по-късните състояния. Тук, в този конкретен случай, прозира важна закономерност в развитието на всяка духовна култура: ако това развитие не е прекъснато рязко като нарушаване на един цялостен развой, приемствеността при него се разгръща така, че всяко стъпало от развитието става градивна сила на следващото. Хегеловото „отрицание на отрицанието“ в областта на духовното развитие има тази важна особеност, че антитезисът в същото време е и синтез. Духовният контикиум на обществото се основава преди всичко върху тази черта на културния напредък и вън от нея престава да съществува.

В качеството й на писмено творение „Книга на мъртвите“ не се отличава и с обикновена цялостност. Наименованията на отделните глави, а и самото й разчленяване на глави до голяма степен са условни. Нерядко обособените в глави текстове се повтарят в по-голямата си част. Някои от тях са само частична промяна на предшествуващите. Отделните глави са неравностойни както по обем, така и по сюжетни основания. Повторенията и еднообразието присъствуват и вътре в отделните части и стихове. Някои от стиховете са безсмислени, поне за съвременния читател. Други будят недоумение дори сред специалистите, които, уважавайки източника, са склонни да обяснят недостатъците му с намесата на заинтересованите от продажбата преписвачи на тези първообразци на средновековните индулгенции в Европа. Освен това читателят трудно свиква със стила и структурата на мисленето, въплътени в книгата. И то не само заради отдалечеността на времето и събитията или поради подчертано непривичното им съдържание.

Част от тези неща можем да обясним със сборния характер на текстовете. Или с промените и наслояванията, които вековете са въвели в тях. Нима може едно колективно словесно творение, създадено и използвано хилядолетия, при това предназначено за масова употреба, да бъде лишено от подобни недостатъци!