Том Харпър: Трезорът на Сен Лазар

Лондон

Ели реши, че не иска работата. Нямаше нужда от нея. Точно беше започнала докторантура по предмета, който обичаше много повече от онова, за което момиче като нея можеше да мечтае. Животът й дотогава беше монотонен и еднообразен — сега бе прекрачила прага на омагьосания свят. След девет месеца в Оксфорд все още се смайваше от красотата, която я заобикаляше, от гаргойлите 1 1 Скулптури или капчуци с гротескни форми на животни. — Б.пр. и кулите, от облицованите с ламперии помещения и безукорните морави. Имаше наставник, който се отнасяше с уважение към нея, и майка, която едва не се пръскаше от гордост, когато разказваше на съседите колко далече е стигнала нейната дъщеря.

Но нищо от това не я спря да стане в шест часа в една сива утрин, да навлече клин, който бе твърде дебел за май, и полата от шотландски плат, която си беше купила за докторантския изпит, и да поеме с автобуса по М40 за Лондон. Качи се на метрото на „Мраморната арка“ заедно с хиляди други пътници, които се наблъскаха във вагона като сардели, и се запита как е възможно хората всеки ден да търпят това. Притисна чантата си здраво към корема. Вътре имаше бутилка вода, сандвич, който си беше приготвила за обратния път, и писмо върху дебела кремава хартия с кръст, отпечатан най-отгоре — причината да дойде тук.

„Господин Вивиан Бланшар, директор на банка «Монсалват» 2 2 Планината Монсалват е мястото, където според легендата се съхранява Свещеният граал, пазен от рицари. — Б.пр. , ще се радва, ако може да го посетите, за да обсъдите възможна кариера…“

Пот потече по врата й, когато влакът се люшна в тунела. Във вагона миришеше на пот и на възможно най-евтините парфюми. Прилоша й, а дори не искаше работата.

В мига, когато излезе на повърхността от станция „Банкова“, почувства опасността във въздуха. Тълпа демонстранти се беше събрала пред Националната банка, скандираше, пляскаше с ръце и размахваше парцаливи плакати. Очакваха се и други. Полицейските коне тропаха с мощните си крака и оголваха зъби, а ездачите гледаха отвисоко през матовите визьори на каските или над ръбовете на своите щитове. Стискаха палките като рицари, готови за битка.

Бароните на капитализма гледаха от високите си стъклени кули и бяха единодушни, че за това плащат данъци.

Ели се промъкна край демонстрантите. Тълпата се люшна, блъсна я и тя едва не изтърва чантата си. Един полицай я огледа от глава до пети и реши, че не представлява заплаха. С вълненото яке и полата от шотландско каре не приличаше на демонстрантка, нито на някой от Ситито. Скъпо облечените манекени зад барикадираните витрини я укоряваха със застинали в презрение лица. Прииска й се да не беше идвала.

— Гледай къде вървиш! — чу се възмутен вик.

Беше се блъснала право в един от демонстрантите. Буйна чорлава коса висеше покрай мършаво лице с вторачени очи и нащърбени зъби; тениската му изглеждаше така, сякаш не бе прана от седмици. На плаката върху рамото му пишеше: „Капитализмът ни убива“.

— Съжалявам — каза тя и се опита да се промъкне покрай него, но той направи крачка встрани, за да й препречи пътя.

— Опасни времена, скъпа. — Той пристъпи напред. — Трябва да сме внимателни, нали разбираш? Трябва да отсечем изсъхналото дърво, да спрем гниенето, преди да ни е достигнало. Да изрежем болестта.

Миришеше на едноседмичен боклук и Ели се дръпна назад, но тълпата я запрати срещу него.

— Обществото умира. — Слюнка се събираше в ъгълчетата на устата му, гласът му се усилваше. — В този свят има болест и тя убива всички ни. Огледай се. Пчелите измират, дърветата — също. Нивото на океаните се вдига, но в тях няма риба. Това е болест.

Ели си погледна часовника. Нямаше време.

— Съжалявам, но…

— Не, ще слушаш.

Той протегна ръка с дълги мръсни нокти. Вероятно искаше да я хване за ръката, но Ели се изви, затова пръстите му се впиха в дръжката на чантата и я смъкнаха от рамото й.

Сигурно беше изкрещяла, защото нещо се мярна зад гърба му и той падна с писък на колене. Зад него стоеше полицай с жълта флуоресцентна жилетка и палка в ръката. Сигурно го беше наблюдавал и бе чакал удобния момент. За секунди двама други полицаи закопчаха извитите зад гърба ръце на демонстранта и го повлякоха настрани.