Том Харпър - Трезорът на Сен Лазар

— Нека ти кажа няколко думи за нашата политика на заплащане — продължи Бланшар. — Тъй като сме малка фирма, знаем, че трябва да предлагаме повече от нашите съперници. — Взе сребърния нож за пури и почисти няколкото тютюневи влакънца от острието. — За щастие джобовете ни са дълбоки. Като основна заплата, ще ти предложим седемдесет и пет хиляди паунда. Можеш да очакваш и премия, която ще я увеличи с още десет до петнайсет процента. С израстването в кариерата този процент също нараства.

Ченето на Ели увисна. Не я беше грижа дали Бланшар ще види това. Наистина ли беше казал седемдесет и пет хиляди? Стипендията за доктората й беше осем хиляди паунда. Нейни познати от университета, които бяха започнали работа във водещи лондонски правни кантори, изкарваха много по-малко. Знаеше, защото се бяха фукали с месеци.

— Знаем, че Лондон е трудно място за живеене — заговори отново Бланшар, — затова се опитваме да помогнем в прехода. През първата година можеш да живееш във фирмения апартамент. В Барбикан 3 3 Жилищен район в разрушения след Втората световна война център на Лондон, където са разположени много културни институции като Центъра за изкуства. — Б.пр. на трийсет и осмия етаж. Гледката е зашеметяваща.

Ели кимна замислено. Седемдесет и пет хиляди паунда.

— Естествено, ще ти предоставим и всички уреди, които ще са ти нужни в работата. Преносим компютър, последен модел телефон, ако това има значение за теб. Както и пари за дрехи.

Ели несъзнателно докосна плата на полата и си спомни някои от дрехите, които беше виждала на витрините.

— Не предоставяме кола, защото няма да ти трябва. Шофирането в Лондон е невъзможно. Ако се налага да те пращаме по-далече, има кой да те закара. Така или иначе по-голямата част от пътуванията ти ще бъдат в чужбина.

— Много ли ще пътувам?

— Нашите клиенти са пръснати из цяла Европа. Швейцария, Германия, Италия; и разбира се, Франция. Понякога идват в Лондон, но обикновено предпочитат ние да ходим при тях.

Ели беше излизала от страната само веднъж — когато бе на осемнайсет, след като издържа изпитите. Парите, спестени за шест месеца работа в съботните дни, изчезнаха за една седмица в Испания, където спеше в общежитие, вонящо на тоалетни.

— Разбира се, ще се погрижим да ти е по-удобно. Ще пътуваш в първа класа и ще отсядаш в приятни хотели.

— Сигурна съм…

Бланшар я накара да млъкне с махване на сребърния нож за пури.

— Ели, хайде да бъдем откровени един с друг. Повечето интервюта за работа са построени върху лъжи. Кандидатът лъже колко е прекрасен и отдаден, а компанията го лъже колко прекрасно ще бъде да работи за тях и че вярват в неговата бляскава кариера. В действителност ще му извадят душата от бумащина и ще го пуснат да си върви, когато ослепее.

Ели слушаше мълчаливо. Димът от пурата я замайваше.

— Ние не сме такива. Ние грижливо търсим човека, който ни трябва, и намерим ли го, не го пускаме. За нас ти си инвестиция, която може да достигне милиони. Както при всички инвестиции, искаме да ни помогнеш да се разраснем. Да, работата е трудна, ще има дълги дни, а понякога и нощи. Но ти обещавам, че ще бъде по-завладяваща от всичко, с което си се занимавала досега. Ще се запознаеш с някои от най-могъщите и умни хора в Европа и те ще изслушват онова, което имаш да им кажеш. С нетърпение и благодарност. Защото представляваш банка „Монсалват“ и защото ще разпознаят в теб сродна интелигентност. Което и ние направихме.

Той притисна длани и ги протегна над писалището.

— Ели, много искаме да работиш за нас. Можем ли да те изкушим?

Ил де Пеш, 1142 г. сл.Хр.

Сутринта, когато идваме да убием графа, вали. Дъждовните капки образуват кръгове по спокойната повърхност на морето — лабиринт от преплитащи се пръстени. Нашите плитки лодки се плъзгат по повърхността и разрушават шарките. Корпусите са толкова тънки, че усещам вълните отдолу, както се усеща плътта на коня под седлото.

Лодките са малки и повече приличат на салове. Ние сме донякъде като пилигрими. Темето ме сърби, защото снощи Малегант ми обръсна лъжлива тонзура с ловджийския си нож. Грубата вълна на расото протрива кожата на врата ми. Взехме робите от група монаси, които преди седмица изненадахме близо до Рен. Тесни са ни в раменете, защото сме по-широкоплещести от обикновените калугери. Освен това под тях носим и плетени ризници.

Над морето се вдига лека мъгла, която ни обгръща като празен гоблен върху стените на нашия свят. В този залив има триста острова, но не можем да видим нито един. За нас времето е превъзходно. Почти невъзможно е пазачите да забележат черните лодки на фона на тъмното море. Дори да ни видят — при дъжд тетивата на лъковете омекват. Малегант казва, че явно такава е Божията воля, и всички се засмиваме. Мислим, че сме разбрали шегата.