Ърл Гарднър - Пери Мейсън - Случаят със заровения часовник

— Някой хвърли камъче по прозореца — каза тихо секретарката му.

Той се намръщи.

— Стой на мястото си. Да видим какво ще стане по-нататък.

След миг още няколко камъчета бяха запратени по стъклото.

— Дали да не изгасим лампата и аз да се промъкна внимателно към прозореца, за да видя кой е? — попита Дела.

— Опитай, Дела — съгласи се адвокатът, след като се замисли за миг.

После пристъпи и изгаси лампите. Прилепена към стената до прозореца, секретарката му отмести завесата и погледна към тъмния двор.

След миг се отдръпна и заговори:

— Някакъв мъж. Направи ми знак, а след това се запъти към задната веранда. Стои там, сякаш очаква да го пусна да влезе.

Мейсън разсъждаваше трескаво върху това последно необичайно развитие на нещата.

— Добре, Дела — каза решително накрая. — Ще го пуснем вътре.

— Но ние не можем да допуснем някой да ни завари тук…

— Пусни го — повтори Пери. — Сигурно това е приятелят на Марта Стивънс… Хайде, Дела, отключи задната врата и не казвай нито дума. Аз ще бъда непосредствено зад теб. Да видим какво ще направи.

Светнаха си с фенерчето, докато слизаха по стълбите и пресякоха кухнята. Дела Стрийт отключи задната врата, а Мейсън бе угасил фенерчето и стоеше точно зад гърба ѝ. Когато вратата се отвори, в кухнята влезе слаб мъж, който носеше тясно сако, подобно на куртка. Той веднага уверено пристъпи напред, като прехвърли свойски ръката си през кръста на Дела Стрийт.

— Господи, не вярвах, че ще успея да се откача — каза. — Дай ми целувчица.

Мейсън насочи фенерчето към лицето му.

Мъжът се намръщи и присви очи под светлината, след това забеляза лицето на Дела Стрийт и отскочи назад, все едно че някой го бе ударил.

— Какво става тук? — попита учудено.

— Да се качим горе — нареди Мейсън.

— Къде горе?

— В стаята на Марта.

— Ей, вие за какъв се смятате?

— Тръгвайте, човече — продължи със същия безапелационен тон адвокатът. — Искам да отговорите на въпросите ми относно онова, което се случи в нощта на убийството на Джак Хардисти.

Мъжът в миг изгуби всякакво желание за съпротива, все едно, че някой му бе нанесъл силен удар в корема.

— Кой… кой сте вие? — попита неуверено, раменете му като че увиснаха и сакото му започна да изглежда твърде голямо.

Мейсън не отвърна, само го хвана властно за ръката.

— Да вървим.

Изкачиха се мълчаливо по стълбите и влязоха в стаята на Марта Стивънс. Мейсън изгледа изпитателно явно изплашения мъж. Фиксираше го строго, точно както постъпваше понякога по време на кръстосаните разпити.

— Така, да видим сега — каза накрая.

— Къде е Марта?

— Марта в момента разказва всичко на един детектив в Лос Анджелис — обясни адвокатът. — А вие ще трябва да представите своята версия пред мен.

— Не съм направил нищо — започна объркано мъжът.

Мейсън едва-едва се усмихна.

Мъжът се отпусна на близкия стол и придърпа увисналото сако напред, сякаш се опитваше да прикрие тялото си.

— Имаме на разположение цяла нощ… Как се казвате? — попита го адвокатът.

— Уилям Смайли.

— Къде бяхте вие, когато Марта Стивънс счупи очилата си? — попита Мейсън.

— Бях с нея.

— И как точно се счупиха?

— Този човек се нахвърли върху нея.

— Имате предвид Хардисти?

— Да.

Дела Стрийт тихичко измъкна бележник от чантата си, махна капачката на малката си автоматична писалка и започна да стенографира.

— Най-напред ми кажете защо изобщо отидохте в планинската къща да се срещате с Хардисти?

— Ами идеята беше на Марта. Беше чела разни статии по списанията за това как определени лекарства могат да накарат хората да издадат тайните си. Хардисти крадеше от парите в банката, а Блейн със сигурност щеше да покрие липсите, така че Марта смяташе, че ако му инжектира от това лекарство, ще можем да разберем къде крие парите и да ги приберем.

Но тя беше наясно, че ще ѝ се наложи да употреби сила. Точно затова ме взе със себе си…

На мен тази работа не ми харесваше. Изобщо не исках да ходя. Сигурен съм, че тя самата ще го потвърди.

— Знам, че е така — съчувствено каза Мейсън, като погледна с крайчеца на окото си дали Дела Стрийт следи внимателно разговора. — Разкажете ми просто какво точно стана, за да мога да го сравня с онова, което твърди Марта.

— Марта не би излъгала, тя ще ви каже истината.

— Естествено, знам — успокои го адвокатът.

— Двамата с Марта щяхме да се оженим, но Блейн не е съгласен икономката му да е омъжена. Непрекъснато повтаря, че не е наемал досега семейна двойка, която наистина да си върши работата. Или мъжът ще е свестен, а жената — не, или обратното… Затова с Марта се срещахме тайно. Тогава се случи това и тя ме повика.