Ърл Гарднър: Пери Мейсън: Случаят със заровения часовник

Тримата излязоха заедно от къщата.

— Лека нощ, Смайли — каза Мейсън.

— Лека нощ, сър.

Адвокатът помогна на секретарката си да се качи в колата.

— Не можеше ли да го използваш по някакъв начин? — попита го тя шепнешком.

— Ако разкаже тази своя история пред съдебните заседатели, госпожа Хардисти ще изхвърчи от тигана, в който се пържи в момента, но ще попадне направо в огъня. Този случай е толкова объркан наистина… Сега разбирам защо Милисънт така упорито мълчи, защо и доктор Мейкън не смее да отрони дума. Докторът вероятно е убеден, че тя го е направила.

— Сигурен ли си?

— Нещата така са се преплели — измърмори Мейсън. — Представи си, тя е била при него и му е поискала скополамин. Не забравяй също така, че преди да се омъжи, е учила за медицинска сестра. Доктор Мейкън е бил убеден, че тя смята да изпробва лекарството върху Джак Хардисти. Очевидно наскоро в някое списание е била поместена статия за въздействието му… Най-вероятно в момента смята, че Милисънт лъже, за да прикрие баща си и своите собствени действия…

— Но след като те са отмъкнали нейния револвер, тогава какъв е бил онзи, който тя е хвърлила?

— Тя всъщност нищо не е хвърляла, аз бях този, който раздуха въпроса — отвърна адвокатът.

— Какво искаш да кажеш?

— Единственото нещо, за което можех да се хвана, за да привлека вниманието на съдебните заседатели, беше точно това: че щом Милисънт Хардисти е изхвърлила револвера си в пропастта, няма как той да е бил намерен близо до скалата — продължи Мейсън. — Щеше да е по-добре, ако си бях държал устата затворена. Можех да намеря някакво по-незначително несъответствие в показанията на Джеймсън и да се заям с него на друга тема. А сега Джеймсън претърсва целия район, опитвайки се да открие револвера. И ако успее да го намери — тогава не само ще ни натрие носа, но и направо сме изгубени… Освен ако не измисля някакъв дяволски начин, по който да докажа, че този проклет часовник е свързан с престъплението.

— Е, поне вече си наясно какво точно се е случило всъщност — въздъхна Дела.

Мейсън остана за миг замислен.

— Там е работата, че не съм съвсем сигурен — каза след това.

— Какво искаш да кажеш? Че този Смайли може би е излъгал?

— Има един факт, които ме тревожи — призна адвокатът.

— Какъв е той?

— Панталоните на Хардисти. Червеникавата кал по тях показва, че той все пак е обикалял при тунела… освен това някой му бе събул обувките и най-внимателно ги е изчистил, после ги е лъснал и поставил пред леглото… А е забравил да провери маншетите на панталоните му.

— Тогава… тогава този Смайли може би излъга? — попита с широко отворени очи Дела Стрийт.

— А може и да ни е казал чистата и неподправена истина — отвърна Мейсън.

На следващата сутрин Томас Макнер, по-излъскан и засмян от всякога досега, зае мястото си в съдебната зала. Публиката шумно нахлуваше вътре. Съдебните заседатели също влязоха тържествено и заеха своите места. След това най-неочаквано се появи самият Хамилтън Бъргър, високата му слаба фигура се открои на вратата, а после пое напред с пъргавината на булдог, докато зае мястото до Макнер.

На Мейсън веднага му стана ясно, че се готвят да нанесат окончателния си удар. Щяха да завършат набързо представянето на доказателствата и да представят някаква съвсем неочаквана теза, а след това щяха да го оставят да се поти и да се мъчи да намери слабо място в основаващото се предимно на косвени улики обвинение, за да спаси своята клиентка.

Полицаите доведоха обвиняемите в залата. Доктор Мейкън, който умело успяваше да прикрие чувствата си зад студена маска на лицето, зае мястото си. Милисънт Хардисти се отпусна на стола, почти веднага опря ръка върху облегалката и наведе глава към нея. Изглеждаше съвсем отчаяна. Явно искаше всичко час по-скоро да свърши.

Съдия Канфийлд се появи и хората в залата веднага се изправиха като един. След това съдията седна, удари с чукчето и всички заеха отново местата си.

— Щатът срещу Мейкън и Хардисти — обяви делово съдия Канфийлд. — И двамата обвиняеми са в съдебната зала, всички съдебни заседатели също са налице. Да продължим с процеса, господа.

Макнер се изправи и оповести името на следващия си свидетел, който говори за следите от автомобилни гуми, разкрити около планинската къща на Блейн. След това бе призован някакъв експерт, който потвърди, че автомобилните гуми, оставили тези следи, са същите като тези на колата на доктор Мейкън.