Ърл Гарднър - Пери Мейсън - Случаят със заровения часовник

— Здравата ги размърда всички, Пери. Плъзнали са навсякъде из каньона с всевъзможни лампи и фенери, дори с кибрити. Джеймсън се кълне, че ще се яви в съдебната зала утре сутринта и ще докаже, че в цялата околност няма никакъв захвърлен револвер.

— Знаех си, че ще постъпи точно по този начин — кимна разсеяно адвокатът. — Ще мога да си направя малка шега с него по време на кръстосания разпит, но това едва ли ще ми помогне да разбера по какъв начин часовникът е свързан с престъплението.

— Ами астрологията? — подсказа му Дрейк.

— Астрологическият елемент е доста интересен, но не е нещо, което бих могъл да представя пред съдия Канфийлд.

— Не бъди толкова сигурен — възрази детективът. — Току-що открих нещо за госпожа Пейсън.

— Какво за нея?

— Учи астрология.

Мейсън се замисли намръщено върху думите му.

— Ще ти кажа и още нещо — продължи Дрейк. — Нали си спомняш доклада на специалиста за парчето от счупените очила — според него то уж било от очилата на Джак Хардисти, също както и другото парче, намерено на мястото на престъплението. Е, дадох това парче на друг специалист и той твърди, че наистина си прав. Нали помниш, ти настоя, че не е съвсем сигурно, че парчето е от същите…

— Няма значение какво съм твърдял — прекъсна го адвокатът. — Кажи ми заключението на специалиста.

— Това парченце е твърде малко и трудно може да се направи заключение от него. Първият специалист се е страхувал да изрази съмнение, че то е от очилата на Хардисти, защото шерифът му е висял на главата, и затова потвърдил… А аз попаднах на друг експерт, който направи много внимателна и пълна проверка. Според него парчето не е от очилата на Хардисти, макар че другото, открито от шерифа, наистина е от тези очила. Това означава, че са били счупени два чифта очила.

Според този специалист нормалното око притежава способност да се приспособява, известна още като акомодация. Това всъщност е способност да се променя дебелината на лещите в очната ябълка, благодарение на което съответните предмети се довеждат на фокус — точно както човек придвижва фотоапарат напред-назад, докато търсеният предмет застане на фокус.

Мейсън кимна мълчаливо.

— Тази способност се загубва, когато човек започне да остарява. Затова и от четирийсетата си година човек се нуждае от очила. А когато стигне шейсет, загубва почти напълно способността си за акомодация. Естествено, някои хора са по-устойчиви на въздействието на възрастта, особено по отношение на зрението си, но, общо взето, според специалистите в тази област възрастта на пациентите до голяма степен би могла да се определи от степента на корекция на зрението с помощта на очилата. За нашия случай специалистът ми каза, че предполага — само предположение, а не нещо, което би могъл да потвърди под клетва в съда — че парчето е от очила на около трийсет и шест годишен човек.

Джак Хардисти беше на трийсет и две. Милисънт Хардисти е на двайсет и седем, а сестра ѝ Адел Блейн — на двайсет и пет. Харли Реймънд също е на двайсет и пет, Винсънт Блейн — на петдесет и две. Родни Бийтън е около трийсет и пет годишен, но май не носи очила. Той, изглежда, е от хората с идеално зрение… Но ето нещо, което сигурно не си си и помислял. Мирна Пейсън е на трийсет и няколко, но е възможно и да е доста по-възрастна. Тя обикновено не носи очила, но е възможно и да си ги слага само когато чете — или когато проверява звездното време във връзка със заровения часовник.

Мейсън се отпусна в големия си кожен стол. Облегна се назад, подпря глава на меката облегалка и затвори очи.

— Да си направил нещо по въпроса, Пол? — извика неочаквано след малко.

Детективът поклати глава.

— Току-що ми хрумна тази идея. Просто не се бях замислял за евентуалната връзка между очилата и часовника.

— Тогава се захващай за работа веднага — подкани го адвокатът, без да отваря очи.

— Добре де — отвърна Дрейк и се изправи на крака. — Започвам веднага. Нещо друго?

— Друго няма — каза Мейсън. — Но задължително ще трябва да изясним този астрономически аспект до сутринта. Предполагам, че Макнер ще ми даде думата да представя тезата си по някое време утре. Тогава ще съм длъжен да започна с представяне на доказателствата. А аз не разполагам с такива. Единственото, което ми остава, е да използвам часовника, за да придам известна тайнственост на случая и да принудя Макнер да търси отговорите.

— А не можеш ли да го направиш? — попита детективът.