Ърл Гарднър - Пери Мейсън - Случаят със заровения часовник

— Не зная — призна си Дела.

— Нито пък аз — измърмори адвокатът.

— Явно някой, свързан с престъплението, се интересува от астрология.

— Съвсем не съм толкова сигурен. Този елемент с астрологията бе твърде подходяща уловка, докато се опитвахме да накараме областния прокурор в Керн да се заинтересува от случая. Все пак не е необходимо човек да се води по звездното време, ако иска да се занимава с астрология. Звездното време е важно и необходимо само в един случай: когато трябва да се определи положението на някоя звезда.

— Обясни ми, моля те, по какъв начин можеш да установиш положението на звездата с помощта на часовника — помоли го секретарката му.

— Небесното пространство представлява кръг с триста и шейсет градуса. Земята се завърта около оста си на всеки двайсет и четири часа, което означава по петнайсет градуса на час… Така астрономите са разделили небесното пространство на градуси, минути и секунди от кръга, а след това тези градуси, минути и секунди от кръга се преобразуват в часове, минути и секунди от времето. Астрономите могат да определят точния момент на изгряване на дадена звезда, което не е нищо друго, освен положението ѝ на запад или на изток от определена точка, както и залеза ѝ, което всъщност е разстоянието ѝ на север и на юг от небесния екватор.

— Не виждам какво значение има всичко това — обади се Дела.

— Астрономите разполагат със специални телескопи, чийто монтаж е съобразен е положението на екватора и оста на Земята. Когато телескопът се задейства, индикаторът му преминава през разграфени кръгове. Ако предварително знаеш точния път на една звезда, трябва просто да го нагласиш на съответното звездно време за определеното място, и ще видиш точно звездата, за която става дума… Кажи ми сега какво общо би могло да има всичко това с убийството на Джак Хардисти?

— Не бих могла — засмя се тя.

— Нито пък аз — призна Мейсън. — И ако не успея да се досетя или да открия, клиентката ми със сигурност ще бъде осъдена за предумишлено убийство.

— Смяташ ли, че наистина е виновна?

— Зависи какво разбираш под „виновна“ — отвърна адвокатът.

— Дали наистина го е убила?

— Възможно е да го е направила — кимна Мейсън. — Но не става дума за хладнокръвно, предварително подготвено убийство. Най-вероятно е било нещастен случай, нещо, което е станало в резултат на непредвидени обстоятелства… Може би дори е натиснала спусъка.

— Тогава защо отказва да разкаже какви са били тези обстоятелства?

— Страхува се, тъй като ако го направи, може да хвърли подозрения върху още някого… Защото в нашия случай, Дела, престъплението не е само едно.

— Какво искаш да кажеш?

— Ами как ти се струва това? Джак Хардисти отмъква парите и ги отнася в тунела. Заравя ги там. Някой му дава солидна доза скополамин, той започва да говори и под въздействието на лекарството издава своята тайна. Този човек отива и прибира парите. Съществува обаче и друга вероятност: отива и установява, че друг го е изпреварил и е изпразнил скривалището.

— И ти не смяташ, че това е била Милисънт Хардисти?

Мейсън поклати отрицателно глава.

— Ако Милисънт Хардисти или доктор Мейкън бяха прибрали парите, те веднага щяха да отидат при господин Блейн и да му кажат: „Заповядай. Връщам ти парите.“ Точно в това е главният проблем. Те са се опитвали да му върнат парите, защото Блейн щял да изпадне в ужасно положение, ако трябва да покрива тези загуби.

— Да, напълно си прав — призна Дела Стрийт.

— Точно затова съм убеден, че някой трети се е намесил — продължи адвокатът. — Този трети е прибрал деветдесетте хиляди долара и сега ги крие някъде. Напълно съм сигурен, че часовникът има нещо общо с цялата работа, но тъй като не успявам да открия каква точно е връзката, утре при възобновяването на съдебното заседание онзи самохвалко и надут пуяк заместник-областният прокурор ще успее да ме изправи до стената.

— Не е чак толкова сигурно — възрази секретарката му. — Вече започна да им създаваш проблеми — в момента се тревожат за револвера.

Мейсън кимна разсеяно.

— Оръжието си е просто една уловка. Нещо като да сложиш малко сол в открита рана, но часовникът — по дяволите, Дела, този часовник означава нещо!

В този миг Пол Дрейк почука три пъти по кодирания начин на вратата, изчака малко и почука още два пъти.

— Това е Пол — каза Мейсън. — Отвори му.

Дела Стрийт отвори вратата и детективът застана ухилен на прага.