Ърл Гарднър - Пери Мейсън - Случаят със заровения часовник

— Не и ако не успея да представя часовника като доказателство — обясни Мейсън. — А изобщо не ми е ясно как бих могъл да докажа, че звездното време е свързано по някакъв начин с убийството на Джак Хардисти. Колкото повече се опитвам да се концентрирам върху този проблем, толкова по-трудно ми е да мисля.

Дрейк се запъти към вратата.

— Добре — каза, преди да излезе, — аз ще отида да подуша около ранчото за добитък на Мирна Пейсън.

— Внимавай с нея — предупреди го с усмивка Дела Стрийт. — Тя въздейства доста силно на мъжете.

— О, аз съм неподатлив на женския чар — подхвърли детективът.

— Забелязала съм го — продължи да се шегува с него секретарката.

Дрейк вече бе стигнал до вратата, когато внезапно се спря, извади портфейла от джоба си и го отвори.

— Тук имам още нещо, Пери — каза след това. — Не ми изглежда кой знае колко важно за нашето разследване, но го открих точно там, до скалата, може би на не повече от двайсет и пет метра от мястото, където е бил намерен часовникът първия път… Виж дали ще разбереш нещо.

Дрейк отвори плика, който бе извадил от портфейла си, и подаде на Мейсън кръгла черна хартийка не по-голяма по размер от сребърен долар.

Адвокатът я огледа и повдигна объркано вежди.

— Това ми прилича на кръг, изрязан внимателно от съвсем ново индиго.

— Точно така — кимна детективът. — И аз предположих същото. Но не разбирам дали би могло да ни послужи за нещо.

— Кръгът е бил очертан съвсем внимателно. Нали виждаш малката дупчица в средата от пергела? След това също толкова старателно е изрязан. Индигото със сигурност не е било използвано преди това, защото в противен случай по него щяха да останат знаци и букви от отпечатването.

— Напълно си прав — съгласи се Дрейк. — Очевидно някой е искал да провери нещо или да отпечата някакъв подобен кръг, но после се е отказал да използва изрязаното по този начин индиго. Този кръг ми прилича на малък часовник. Може би изобщо не е нещо важно, Пери, но то беше там и реших, че може би ще е най-добре, ако го прибера и ти го покажа.

— Благодаря ти, Пол. Добре си направил. Възможно е да се използва при обяснението на някакъв нов факт по-късно.

— Добре, аз тръгвам. Ще се видим скоро — каза детективът.

Мейсън остана облегнат на стола си около пет минути след излизането на Пол Дрейк, след това се поизправи, започна да барабани нервно с пръсти по бюрото си и накрая поклати глава.

— Какво става? — попита го Дела Стрийт.

— Не съвпада — измърмори адвокатът. — Лошото е, че не успявам да ги обединя. Часовникът, очилата, звездите… — Мейсън неочаквано млъкна. Намръщи се, мигна с дясното си око, втренчен в стената отсреща.

— Какво има? — не разбра секретарката му.

— Марта Стивънс — изрече бавно адвокатът.

— Какво за нея?

— Тя е на трийсет и осем години.

— Не разбирам накъде биеш.

— На трийсет и осем — повтори Мейсън. — Значи носи очила. Явно е учила за медицинска сестра, знае да дава лекарства, защото тя е поставяла инжекциите на Винсънт Блейн с инсулин… Сети ли се сега?

— Господи, наистина!

— Ами онази нощ след убийството, когато Адел Блейн беше изчезнала? — продължи адвокатът. — Тя бе отишла в хотел „Сан Венито“ и се бе регистрирала под името Марта Стивънс… Ние не успяхме да се досетим защо.

— А сега ясно ли ти е? — попита Дела, останала почти без дъх от вълнение.

— Знам каква може да е причината — отвърна Мейсън.

— Каква?

— Марта Стивънс е имала среща с някого в хотел „Сан Венито“. Но не е можела да отиде на тази среща. Точно затова Адел Блейн е пристигнала и се е регистрирала в този хотел под името Марта Стивънс, така че да може да се срещне с човека, който ще потърси икономката.

— И кой е този човек? — продължи да разпитва Дела.

Мейсън се поколеба за миг, като не спираше да барабани с пръсти по бюрото си. След това решително посегна към слушалката и поиска да го свържат с дома на Винсънт Блейн в Кенвейл.

— Здравейте — каза след малко. — Кой се обажда, моля?… О, да, госпожо Стивънс… Има ли някого в къщата, освен вас?… Разбирам. Ами господин Блейн би искал да отнесете спринцовката му, тази, с която му поставяте инсулина — в детективска агенция „Дрейк“. Просто я оставете там. Помоли ме да ви предам да хванете първия междуградски автобус и да пристигнете тук със спринцовката. Смятате ли, че можете да го направите?… Добре, тръгнете веднага… Не, аз нямам никаква представа, госпожо Стивънс. Знам само това, което господин Блейн ме помоли да ви съобщя. Той е доста разстроен — от това напрежение около процеса, а и от всичко друго… Да, разбирам. Благодаря ви. Дочуване.