Джоузеф Файндър - Часът нула

Той продължи:

— Американската митническа служба откри в пратка на DHL компонент на сложна бомба. Хърб, ще поемеш ли от тук нататък?

— Да — чу се от говорителя на масата. Беше гласът на Хърбърт Маси, ръководител на техническата секция към превъзнасяната от всички лаборатория на ФБР. — Благодарение на съвестната работа на хората от митницата на Джей Еф Кей и не без значителна доза късмет попаднахме на обикновен на външен вид портативен CD-плейър, прехванат по пътя му от Брюксел за Манхатън, или по-точно за клон на компанията „Пощенски кутии, Инк.“, разположен непосредствено до Колумбийския университет. — Чу се изшумоляване на разлиствани листа хартия. — Вътре се оказа скрит доста сложен запалителен механизъм.

— Това е част от бомба, Сара — поясни Алфонс Мичъл, първият заместник на полицейския комисар.

Сара прехвърли наум няколкото възможни остри отговора, но накрая просто кимна вежливо.

Междувременно гласът на Хърб Маси уточни:

— Доколкото ми е известно, агент Кехил е работила по случая Локърби, така че вероятно има представа от устройството на бомба. Както и да е, митницата изпратила находката до БАТИОО, а те я предадоха на нас. Ще призная, че се наложи да повиша глас, но в края на краищата нашите техници се оправиха доста чевръсто. — В случаите, нямащи отношение към тероризма, разследването щеше да бъде поето от Бюрото по алкохола, тютюневите изделия и огнестрелното оръжие. При дадените обстоятелства обаче анализът на взривателя беше направен от секцията на Маси към Лабораторията по криминалистика.

— Кога е пристигнал пакетът на летището? — попита Сара.

— Предната нощ.

— Значи, ако не го бяхме открили, сега трябваше вече да е изпратен по указания адрес?

— Правилно — отговори Маси. — Под кожуха на CD-плейъра имаше друга кутия, в която намерихме някои доста интересни неща. Имаше например джобен приемник на пейджър, свързан с реле.

— Дистанционно управление — уточни Сара. — Карайте нататък.

— Имаше още електронен таймер, който, изглежда, се използва за задействане на механизма, ако не бъде нарочно спрян. Но най-дяволската хитрост бе микровълнов датчик, свързан по такъв начин, че да задейства взривния механизъм, когато някой се приближи на по-малко от осем метра до бомбата.

— Агент Маси — прекъсна го шефът на детективите, — интересува ме експертното ви мнение: според вас за какъв вид бомба е предназначен подобен взривател?

— Има няколко възможности. Отсега например може да се каже със сигурност, че не е предназначен за задействане в самолет.

— Защо сте сигурен в това? — попита помощник-директор Уолш.

— Няма барометрични свойства, нито е чувствителен към удар. Това означава, че не е проектиран да взриви бомба в самолет, достигнал определена височина или раздрусван от съприкосновението със земята при кацане. Освен това пейджърът е предназначен да получи радиосигнал за задействане, което за нас е указание, че идеята е това да стане по специално подадена команда.

— Добре — пожела да уточни Уолш, — след като бомбата трябва да бъде задействана чрез пейджър, това не налага ли ограничения относно местата, където може да бъде поставена? Нали все пак радиосигналите не проникват абсолютно навсякъде?

— Да — съгласи се Маси. — Можем да бъдем доста сигурни например, че бомбата не е — или може би трябва да кажа не е била предназначена да избухне примерно в тунел или в метрото.

— Или в подземен паркинг — подметна Хари Уитман, който сигурно никога нямаше да забрави атентата в Световния търговски център.

— Точно така — долетя гласът на Маси. — Всички тези места са твърде екранирани, за да позволят на активиращия сигнал да стигне до пейджъра или най-малкото това не може да стане с достатъчна степен на сигурност. Знаете какво е когато опитвате да използвате клетъчния си телефон в гаража на паркинг, нали?

Томас Максуини се наклони напред и го прекъсна:

— Бих искал да се върнем на микровълновия датчик. Интересува ме какво определя границата от осем метра? Не трябва ли да помислим по какъв начин това допълнително уточнява мястото, където е трябвало да бъде поставена бомбата? Например, ако тя се намира на улицата или на оживено място, където винаги има хора, взривният механизъм веднага ще се задейства, нали така? Значи идеята е била да бъде поставена на място, където няма много хора.

— Да — съгласи се Сара. — Другата възможност е да бъде инсталирана през нощта в безлюдна сграда.