Джоузеф Файндър - Часът нула

Публично известно е, че Едуин Уилсън — служител на ЦРУ и изменник — с помощта на съучастник беше успял да продаде на Муамар Кадафи двайсет тона пластичен експлозив „Семтекс“ 23 23 Произвеждан първоначално в Чехословакия. — Б.пр. , който впоследствие беше използван в множество терористични нападения по целия свят. Също така достояние на обществеността е, че Уилсън е продал на либийското правителство три хиляди електронни таймера за използване във взривни устройства.

Онова, което не бе станало достояние на широката общественост, бе как и откъде се бе снабдил с тях Уилсън. Той ги бе получил от същия източник, който ги изработваше по договор за ЦРУ. Уилсън бе възложил производството на тези таймери на човек, живеещ в околностите на Вашингтон, уважаван изобретател с над шестстотин патента, регистрирани на негово име, който в продължение на дълги години бе разработвал високотехнологични устройства за нуждите на разузнавателната общност в Съединените щати. Същият човек, който едно време бе правил сателити за Военновъздушните сили в тяхната база „Едуардс“ и бе считан от всички за гений.

Изобретателят знаеше, че Едуин Уилсън е служител на ЦРУ, но не можеше да знае, че той действа от свое име, а не от името на Управлението. Фактът, че Уилсън му бе платил за таймерите в брой, сигурно би трябвало да го обезпокои, но Уилсън ловко бе отклонил вниманието му.

Така изобретателят проектира и изработи три хиляди таймера, монтирани в черни пластмасови кутийки. На капачетата имаше светодиод и ключ. Таймерът можеше да се наглася на интервал от нула до сто и петдесет часа със стъпка един час. Чак до 1988 година тези таймери почти без изключение бяха намирани във всички бомби, поставени от арабските терористи.

— Значи мислите, че Хенрик Бауман е нает от либийците? — попита Сара.

— Напълно е възможно. Всичко води натам — каза Хърбърт Маси.

— Браво — възкликна Хари Уитман.

— Добра работа — призна и Сара. — Добре, сега искам този взривател да бъде сглобен, да бъде опакован и още днес да бъде предаден на „Пощенски кутии, Инк.“.

— Какво, по дяволите… — почна шефът на детективите Максуини.

— Сара — обади се и Уитман, — ти не си с всичкия си.

— Нищо подобно — отвърна тя. — Искам пощенският клон да бъде поставен под интензивно наблюдение. Мисля, че някой ще се появи да поиска колета. Да ви напомням ли, че още не сме сигурни дали става дума за Бауман? Допуснали сме, че е той, нищо повече.

— Агент Кехил — чу се напрегнатият глас на Маси, — ние още не сме приключили с огледа на устройството.

— Ако го задържим по-дълго, Бауман без съмнение ще стане подозрителен и може изобщо да не се покаже. Колетът трябва да пристигне днес — ден закъснение може да се приеме, но не повече. Освен това искам да се организира пълно подслушване на всички телефони в съответния клон на „Пощенски кутии, Инк.“ за в случай, че Бауман — или който и да било друг — се обади да провери какво става с пратката. Ако аз бях на негово място, щях да постъпя точно така.

— Май не ме чухте — оплака се отново Маси. — Казах, че още не сме свършили.

Заместник-комисар Алфонс Мичъл мрачно изгледа Сара и бавно поклати глава.

— Окей — отстъпи Сара. — Тогава поне намерете дубликат на касетофона, опаковайте го по абсолютно същия начин и го предайте в пощата днес, използвайки за целта редовен камион на DHL, както нормално би станало. А, и още нещо. Митническата служба обикновено използва жълта скоч лента за опаковане на пакетите, отваряни от нея, на която пише „Отваряно от митницата на САЩ“ или нещо в този дух. Не искам този пакет да бъде запечатван с такава лента. Искам да изглежда като че ли не му се е случвало нищо особено. — После отново огледа събралите се около масата и заяви: — Ще го хванем този мръсник.

През следващите дни Бауман работи почти без да спира и нае не един, а два обзаведени апартамента в различни части на града под различни имена, представяйки се като съвършено различен тип човек. Нае и един малък склад на забутана уличка, който можеше да използва за гараж.

После се свърза с компютърния магьосник („кракер“, както бе научил, че трябвало да казва), но той — нямаше как да не му отдаде дължимото — настоя да се срещнат лице в лице. Бауман знаеше за него само, че е около трийсетте, че има самомнение, граничещо с мегаломания, че работи епизодично и само срещу фантастични суми. Най-важното обаче бе, че младокът му бе препоръчан от амстердамския посредник, който го бе нарекъл „човек с рядко умение, супермозък и истински магьосник“.