Джоузеф Файндър - Часът нула

— Възможно е — каза Маси.

— Но има и още нещо — продължи Сара, оглеждайки мъжете, преди да си налее втора чаша кафе. — И то е може би най-важното. Замисълът е бил бомбата да избухне при всички обстоятелства, разбирате ли? Таймер, микровълнов датчик, активиран по радиото пейджър — по един или друг начин, бомбата е трябвало да избухне на всяка цена!

— Е? — попита Алфонс Мичъл.

— Ами сега вече знаем много за намеренията на терориста или терористите — обясни Сара. — След като не са предвидени средства за изключване на взривателя, можем да сме сигурни, че операцията не предполага искане на откуп или някакъв опит за изнудване. Те не желаят нищо от нас! За разлика от нормалните терористи — ако в тази фраза изобщо има някакъв смисъл — нашите хора не искат Съединените щати да освободят затворници, да прекратят война или нещо подобно. Те искат разрушение на всяка цена!

— Това е правилно — чу се гласът на Маси.

Напрежението в стаята рязко се покачи.

— Хм… госпожо Кехил — обади се Алфонс Мичъл от Главното управление, — вие пропускате най-важния факт. Няма да има никакво разрушение. Защото проклетият взривател е в ръцете ни! Без него нашите терористи нямат бомба, нали така?

— О, чудесен извод! — отсече Сара. — И какво сега… да започва ли нашата група да си събира нещата, или ще ни дадете ден-два, за да свикнем с тази мисъл?

— Сара! — предупредително се обади Хари Уитман.

— Съжалявам — извини се Сара. — Просто искам да отбележа, че направеният коментар беше нелеп, бих казала даже опасен. Откъде знаем дали не съществуват примерно цяла дузина подобни взриватели, че те вече не са пристигнали в страната и че за разлика от този случайно разкрит, не са в ръцете на получателя си? Или дори да приемем, че този взривател е единственият, какво би могло да попречи на нашия терорист да вдигне слушалката на телефона и да си поръча нов? И да нареди да му го изпратят по друг начин.

— Ясно — обади се Уолш. — Не можем да изключим подобна възможност.

Алфонс Мичъл отпи глътка кафе в гневно мълчание.

— Агент Маси — попита Сара, — от онова, което знам за работата на пейджърите, мисля, че не е възможно да си купиш пейджър просто така, а трябва едновременно с покупката да се абонираш и за съответната телефонна услуга, така ли е?

— Ами… и да, и не — въздъхна Маси. — Пейджър можеш да купиш винаги и навсякъде. Но за да заработи трябва да наемеш и услугата.

— Добре, в такъв случай имаме отправна точка. — Сара огледа събралите се край масата с усмивка. — Ще установим връзката между пейджъра и доставчика на услугата и ще видим кой е подписал договора. Даже ако е сключен под фалшиво име, това не може да стане без предоставянето на определена информация, така че има за какво да се закачим…

— Не — прекъсна я Маси, — не е толкова просто.

Алфонс Мичъл скрито се усмихна зад чашата кафе.

— Защо не? — осведоми се Сара.

— Първо на първо, серийният номер на пейджъра е изтрит. Онзи, който е проектирал това нещо, е бил необикновено предвидлив.

— Но има и други начини… — започна Сара.

— Купуваш си пейджър от компания, предлагаща съответните услуги — каза Хари Уитман, — и наемаш услугата, нали така? После купуваш от втора фирма друг пейджър, този път без услугата. Сега всеки пейджър е програмиран да реагира на цифров код, изпращан до него. И ако изследваш първия пейджър и промениш по съответния начин втория, така че да реагира на цифровия код, предназначен за първия…

— Стана много сложно… — прекъсна го Уолш.

— Аз разбрах — нетърпеливо се намеси Сара. — Пейджърът, свързан към взривателя, работи като онзи, който е бил купен заедно с услугата, но ако се опитаме да открием следа, тръгвайки с него, няма да стигнем доникъде. Умно.

— Точно така — потвърди Хърбърт Маси. — Но аз се опитвам да стигна до гвоздея в програмата, а все не мога. Чуйте сега внимателно. Нашите техници имат теория кой стои зад всичко това.

— И кой е той? — не се стърпя Сара.

— Либия.

— Боже мой! — избухна Хари Уитман.

— Откъде знаете? — попита помощник-директор Уолш.

— Добре — с наслаждение обясни Маси. — Ще трябва да наградя едно от момчетата с допълнителен почивен ден. Таймерът е от онази партида, която Ед Уилсън продаде на Либия още през 1976 година.

Сара и другите участници в съвещанието от ФБР много добре разбираха за какво говори Хърбърт Маси, но никой от полицията нямаше представа какво означават думите му. И наистина, историята за Либия и излезлия от контрол агент на ЦРУ Едуин Уилсън беше написана… но не до края.