Джоузеф Файндър - Часът нула

Етиен Шарейрон, специалистът по обезвреждане на бомби от Лиеж, Белгия, когото Бауман бе наел да конструира взривателя, изпрати по DHL, Брюксел, два пакета в два различни дни. Всеки пакет съдържаше отделен проектиран по задание взривател, умело скрит във вътрешността на комбиниран CD-радиокасетофон, модел „Сони CFD-30“.

Шарейрон знаеше маршрута, по който ще пътуват пакетите на DHL. Първо, беше му известно, че Брюксел е европейската централа на DHL. Знаеше още, че пакет, изпратен от офиса на DHL в Брюксел, ще замине с някой от частните „Боинг-727“ на DHL. Знаеше и че пакетите, съдържащи взривателите, ще пристигнат на летище „Кенеди“ към един или два часа през нощта, ще минат през митницата и ще бъдат натоварени на друг самолет на DHL, за да пристигнат към девет сутринта в Синсинати, където е американската централа на DHL. Следователно, още на следващия ден те щяха да се намират в ръцете на човека, който ги бе поръчал. Като цяло пратката щеше да пристигне за не повече от два работни дни.

Шарейрон си беше свършил работата и бе избрал добър, относително надежден вариант за изпращане на детонаторите. Бе пропуснал да съобрази един-единствен фактор, който се казваше старши инспектор Една Мей Джонсън.

Джонсън работеше за американската митническа служба вече трийсет и шест години. Яка чернокожа жена със свиреп вид и остър интелект, тя бе известна сред приятели и почитатели като „Орловото око“, а сред онези, които се изпречеха на пътя й, с много други прозвища, някои далеч не толкова ласкателни, а други — направо нецензурни. Над четиридесет години съвместен живот бяха научили съпруга й да не се опитва да й погажда номера.

До същия извод бяха стигнали и лицензираните митнически посредници, на които се налагаше да се занимават с нея всяка нощ, когато пристигнеха пратките. Те до един знаеха, че щом инспектор Джонсън е на смяна, никому няма да се удаде да промъкне нещо покрай нея. Всичко щеше да бъде стриктно по правилата. Тя преглеждаше сякаш под микроскоп митнически декларации, товарителници, търговски фактури (официалният формуляр, изискван от американските митници, всъщност се нарича декларация за внос и в нея се описва съдържанието на пакета, стойността на товара и неговото предназначение), търсейки — и откривайки — дори най-малки несъответствия.

Сред митническите посредници имаше и такива, които се кълняха, че откриването на подобни несъответствия води Една Мей до оргазъм. Намереше ли нещо нередно, човек можеше да е сигурен, че ще направи всичко по силите й да оправи работата, дори това да означаваше задържане на цялото карго.

В куриерския бизнес има една дума, от която настръхват косите на всички, и тя е „разпломбиране“: това означава да се накара превозвачът да отвори контейнера и да прекара три вълнуващи часа в прехвърляне на две хиляди пакета, за да се намери онзи нещастен, нищожен и мизерен малък плик, чиито документи са били объркани. Имаше хора, които подозираха, че това й доставя неимоверно удоволствие.

Та значи, ако сте в куриерския бизнес и Една Мей е нощна смяна, специално се постараете всичко да е наред. Уверете се, че нещата, които митничарите винаги държат да прегледат ръчно — животински продукти, лекарства, витамини, храна — са в отделен контейнер, за да не задържите хиляди други пакети.

Освен това проверете, че стойността, вписана в товарителницата, съответства на обявената в декларацията за внос; накрая убедете се сами, че нито един товар не е по-тежък или пък с по-голям обем от приетите норми.

Защото, ако вие пропуснете това, Една Мей със сигурност ще го забележи.

Всъщност тази нощ нямаше нищо нередно в документите на DHL. Те бяха напълно изрядни. Инспектор Джонсън прегледа списъка със съдържанието на пратката — тя предпочиташе да работи, използвайки разпечатка на принтер, защото бе убедена, че екранът на монитора предразполага към грешки — и не намери нищо, на което да възрази.

И докато обработваше документите, се върна при компютъра и извика на екрана обобщената декларация за внос. Тогава там излезе мигащо съобщение „ПРЕГЛЕД“.

Автоматизираната система е програмирана да избира по напълно случаен начин някоя партида, придържайки се към предварително заложен в нея определен обем на извадката, и да я определя за преглед. „ПРЕГЛЕД“ означава, че съответната пратка се задържа за физически оглед на съдържанието й.

Тя вдигна поглед към посрещача и каза:

— Е, Чарлз, тази нощ нямаш късмет. Този товар се задържа.