Джоузеф Файндър - Часът нула

— Господин Елкинд…

— Споменахте, че името ми било в картотеката на някакво момиче. И какво от това?

— Моля ви…

— Вижте, човек в моето положение е обект на всякакви атаки и схеми за измъкване на пари от луди хора и маниаци. Подобни хора дебнат богатите като мен, без да откъсват поглед от нас. Те внимателно преглеждат „Четиристотинте“ на „Форбс“ и купуват адресите ни от компютърни компании, които въртят бизнес с подобни бази данни. Дори не познавам тази жена и съм раздразнен, че ми губите времето с подобни дивотии. Ако ще ме обвинявате в убийството на някакво момиче, за което не съм чувал, моля, направете го. Но първо се уверете, че уликите ви са железни. Защото ще ви изритат от работа с гръмотевичен смях. Аз лично ще се погрижа за това.

Сара почувства, че лицето й пламва от гняв. Тя съзнателно заби поглед в ръждивочервения килим и се насили да се концентрира върху цветния мотив на него.

— Това заплаха ли е?

— Това е предсказание. Не съм лишен от приятели. Не се ебавайте с мен! — И той рязко се изправи.

— Седнете, моля — каза тя. После извади портативен касетофон от чантичката си и натисна бутона за прослушване. След като пусна разговора между Елкинд и Валери, тя каза: — Това, в допълнение на документираното ви членство в „Бримстоун клъб“, може да стане публично достояние чрез използване на изкусно организирано изтичане на информация. Което ще означава край на царуването ви в „Манхатън Банк“. Не искам да ви описвам унижението, на което ще бъдете подложен. Не се съмнявам, че собственият ви борд на директорите незабавно ще поиска оставката ви.

— Личният ми живот си е моя собствена работа.

— Не и за човек с вашето положение в обществото.

— Не виждам никаква разлика между това, което правите сега, и начина, по който сте преследвали Чарли Чаплин. На вас самата не ви ли се струва отвратително?

— О, понякога и аз мисля така — призна Сара. — Но предполагам, че този начин на игра ви е добре познат.

— Това обвинение е достойно за Макиавели…

— Точно така… понеже целта оправдава средствата. Всички винаги са за опазване на личните права, освен ако не нарушаваме „правата“ на терористи и убийци — тогава всички са за нашето разузнаване. Не знам защо, но си мислех, че заплахата от терористична атака срещу вашата банка би трябвало да ви убеди да ни сътрудничите още преди много време, но сега виждам, че съм бъркала. Добре, нека изборът бъде ваш: или ще ми кажете всичко, или ще загубите кариерата, а може би и семейството си.

Сара си спомни страниците за обществени прояви в „Таймс“ и „Таун & Кънтри“, където често показваха съпругата на Уорън Елкинд в поредната й благотворителна изява.

Иванджелийн Елкинд явно не знаеше нищо за наклонностите на мъжа си, следователно заплахата от разкритие имаше тежест. Сара се отвращаваше от себе си, макар външно да изглеждаше съсредоточена и хладнокръвна.

Разбира се, в никакъв случай не бе сигурно, че признаването на сеансите с Валери щеше да разруши брака на Елкинд. Понякога семействата намират неочаквано дълбоки артезиански кладенци на вътрешни ресурси и устояват на много силни сътресения. Но едно бе напълно сигурно — кариерата му на преуспяващ и властен американски банкер със сигурност щеше да бъде унищожена.

— Валери Санторо е била наета да открадне CD-ROM от вашето куфарче… — опита се да продължи тя.

— Нищо не е било открадвано от моето куфарче — прекъсна я той.

— Не. Тя го е взела за малко, след което го е върнала на администрацията в „Четирите сезона“.

— Какво се опитвате да…

— Говоря за един CD-ROM. Случайно да сте открили, че сте го сложили „по грешка“ на друго място, докато сте били в хотела?

— О, Господи Боже! — Елкинд пребледня като мъртвец.

— Какво има?

— Дискът… мислех, че някак е изпаднал от куфарчето ми. Искам да кажа… той просто не би могъл да представлява ценност за никой друг… никой не би могъл дори да предполага какво точно е записано на него. Когато ми го върнаха, сметнах, че някак е паднал от куфарчето ми.

— И какво има на него?

— Всяка година ние записваме на CD-ROM кодовете за удостоверяване на самоличността — така наречените „електронни подписи“ — използвани от всеки отделен компютър през всеки отделен ден. Електронният подпис се използва при изпращането на пари по целия свят с компютър по време на електронния обмен на документи. Точно за това бях отишъл в Бостън — трябваше да присъствам на заседание във връзка с мерките за сигурност. Веднъж годишно всички шефове на банката или упълномощени специално за случая техни представители се събират и получават тези ключове.