Джоузеф Файндър - Часът нула

— Не — спря го Сара. — Бъди много внимателен кого елиминираш. Професионалист като Бауман може да се дегизира така, че да изглежда много по-млад или по-стар, да се престори на прикован в количка инвалид и какво ли още не. Моля те, не прибързвай в отхвърлянето на кандидатури.

Без сама да знае защо, в същия миг в съзнанието й се стрелна образът на свития на кравай Джаред на земята в Сентръл Парк, последван от козята брадичка на пубера, който я беше нападнал.

Тя почувства прилив на гняв и си помисли колко малко се бяха придвижили напред всъщност, откакто беше пристигнала, и колко дълъг път им предстоеше да извървят, преди да се появи макар и нищожен шанс да спрат Принца на мрака.

Уорън Елкинд, председател и мениджър на „Манхатън Банк“, бе поставен от ФБР под денонощно наблюдение още със започването на операция „Минотавър“. Досега Елкинд бе отклонил всякакви опити от страна на ФБР за уточняване на някои подробности, така че Сара нареди неговото наблюдаване, уверена, че с течение на времето ще напипат слабото му място.

В Ню Йорк Сити имаше няколко добре известни сексклуба, предлагащи услуги със завързване и „възпитание“, и като се имаше предвид връзката му с Валери Санторо, съществуваше голяма вероятност, че Елкинд често посещава поне един от тях. Малко изненадващо обаче, той не се обърна нито веднъж към двата най-добри — „Кутията на Пандора“ и „Лешникотрошачката“.

Около четири часа на следващия следобед Елкинд излезе от офиса си в Манхатън Банккорп Билдинг и тръгна пеша на север към Лексингтън. Агентите го проследиха до една административна сграда на Източна шейсет и първа между Първо и Второ авеню, която отстоеше само на няколко преки.

Няколкото обаждания на служебния му телефон разкриха първия път, че е „извън офиса“, а втория, че „няма да се връща днес“. Веднага щом групата за проследяване установи със сигурност къде точно е отишъл — тринайсетия етаж на сградата, където се помещаваше добре скритият от интереса на околните „Бримстоун клъб“ — бийпърът на Сара иззвъня.

Тя пристигна след трийсет минути — впечатляващо постижение, като се имат предвид задръстванията в тази част на града.

Асансьорът я откара направо на тринайсетия етаж и когато вратата му се отвори, тя излезе в малка, интимно осветена приемна, в която имаше няколко удобни кресла, потънали в аромата на евкалипт и разположени по периферията на черен килим. На стената висяха големи фотоси на момичета в черни кожени дрехи, заели провокативни пози. Зад стъклена преграда стоеше пламенна жена на средна възраст с очевидно изрусена коса, необятен бюст и тежък пурпурен грим. Тя внимателно изгледа Сара и попита:

— Мога ли да направя нещо за вас?

Сара бе облечена спортно по джинси и разкопчана доста надолу риза с навити ръкави. Изглеждаше като привлекателна млада жена, може би студентка пред завършване, а може би професионалистка в почивен ден. Трудно беше да се каже каква е точно, но определено не създаваше впечатление на човек, от когото някой трябва да се пази.

Тя внимателно бе обмислила тактиката си тук. Можеше да покаже документите си и това щеше да я спре още в приемната, ако тези хора бяха готови да се правят на непристъпни. Опиташе ли да проникне със сила, това щеше да го предупреди. Трябваше да влезе по някакъв начин.

— Една моя приятелка ми намекна, че мога да намина насам, да поработя за вас и да науча това-онова — подхвърли тя небрежно.

— Аха — неангажиращо отговори администраторката. — И коя е тази приятелка?

— Не бих искала да говоря за това. Просто приятелка. Моя специалност е доминацията.

Тя пак изгледа Сара с неутрален, но оценяващ поглед.

— Имаш ли опит?

— В известна степен. По-скоро под формата на игра с моя приятел. Но съм гледала в клубове… „Лешникотрошачката“, нали знаете? Бих искала да започна по-професионално.

— Омъжена ли си?

— Не. Представата на бившия ми съпруг за доминация и подчинение остана само като желание и с него така и не стигнахме до физическо прилагане… не знам дали се изразявам ясно.

Жената късо се изсмя.

— Кои играчки познаваш?

— Ами… единични бичове, камшик, някои ножове, електрически уреди, ИЧТ. — „ИЧТ“ бе професионален жаргон за „Изтезаване на члена и тестисите“.

— Тук ножът е забранен — поясни служителката. — Не допускаме нищо, което пуска кръв.

— Искам да разгледам — каза Сара.

— Една от стаите ни е заета.

— Няма нищо. Ще погледна останалото.