Джоузеф Файндър - Часът нула

— Е, те установиха съвпадение на отпечатъците — въздъхна Кен, — значи е напълно възможно.

— Този тип не е призрак — обади се Улман. — Той действително съществува.

— Кен — каза Сара, — разбери колкото можеш повече за тези случаи. Искам имена, контакти… всичко. Свърза ли се с Центъра за изследване на анализ на тероризма?

— О, да — отговори Кен. — Нулев резултат, разбира се. Нашият човек е безкрайно предпазлив.

— А какво става с кръстосаната проверка?

— Голяма идея, високопочитаема госпожо. — И той обясни на другите в какво се състои предложението на Сара. — Но Департаментът е с вързани ръце заради Закона за държавната тайна, който, кой знае защо, защитава паспортната информация с такова ожесточение, че просто не позволява да научиш наведнъж всичко, което те интересува.

Папас многозначително погледа Сара. Тя се почувства неудобно.

— Едно от многото ни защитени права — с горчивина подметна тя. — Но с толкова много права, какво да кажем за простичкото право да не бъдем разкъсвани на парчета в метрото или небостъргачите?

Кен разгорещено продължи:

— Задай на Департамента обикновен въпрос като „Можете ли да кажете дали някой не е влязъл в тази страна, използвайки фалшив паспорт?“ и ще получите в отговор куп дивотии. Например „О, ние не използваме номерата на паспортите за опазване на закона“ или „О, в паспортите има вградени толкова много клопки срещу фалшифициране, че това никога не би могло да стане“. Глупости от този род. Но ето какво не искат да кажат: те имат система за следене на загубени или откраднати паспорти, така че всеки опит да се влезе с такъв ще бъде предотвратен, независимо в кой от главните пунктове за влизане в страната е бил засечен. Нарича се „Консулска система за търсене и поддръжка“. Тя обаче не работи в реално време. И дори не е близо до тази фаза. Информацията в нея изостава със седмици. Така че, ако някой открадне паспорт от някого в Лондон — ама го открадне нагло, под самия му нос, така че той добре да види, че му е откраднат — този паспорт спокойно може да се използва за влизане в САЩ, стига човекът поне малко да прилича по външен вид на лицето от снимката в паспорта. Защото ще изминат седмици, докато посолството в Лондон изпрати — забележете, по обикновената поща, а не по електронен път — доклада за откраднатия или загубен паспорт и той бъде обработен, завършвайки с въвеждане в базата данни.

— Успя ли поне да получиш списъка на паспортите, за които е съобщено, че са откраднати или изгубени през последните няколко месеца? — попита Сара.

— Ето това е другото нещо. Те просто не могат да ми предоставят такава информация, защото, представете си, не обработвали тези данни така, че да попаднат във файл.

— Шегуваш се — не повярва Сара.

— Уви, не. Държавният департамент на САЩ издава четири милиона паспорта годишно. Ако погледнем данните за загубените и откраднати паспорти през 1992 година например, числото е 13101 загубени и 14692 откраднати. Разбира се, много хора, които просто са си загубили паспорта, съобщават, че им е бил откраднат, макар и само за да не изглеждат смешни в очите на чиновниците. На всичко отгоре, оказва се, че Департаментът не може да направи кръстосана проверка за откраднати паспорти, използвани след като за тях е било съобщено, че са били откраднати!

— Ега ти работата — иронично се обади лейтенант Рот.

— И какво сега? — попита Сара.

— Това, че те не могат да го направят, не означава, че аз не мога да го направя.

Сара измъчено се усмихна.

— Действайки от името на Бюрото, аз влязох в „Консулската система“, за да извлека номерата на паспортите, за който е съобщено, че са откраднати или загубени. После влязох в базата данни на БРИДД, където са регистрирани всички, които са влезли в страната по какъвто и да било начин.

— И ако има съвпадение — възбудено го прекъсна Виджиани, — ще получиш списък на всички, използвали откраднат или загубен паспорт, за да влязат в страната през последните няколко месеца.

— Точно така — приключи Кен.

— И? — не се сдържа Сара.

— Ами проверката се извършва в момента и ще ви съобщя резултата веднага щом ме пуснете да си поиграя с моите играчки.

— И си направил всичко това през уикенда? — недоверчиво попита един от полицаите, чернокожият Леон Хоскин. В гласа му прозвуча повече презрение, отколкото удивление.

— Компютрите нямат нужда от сън — обясни безгрижно Кен. — Освен това някои от тези номера могат директно да се отхвърлят. Други принадлежат на жени, старци, хора не от бялата раса.