Джоузеф Файндър - Часът нула

Жената сви рамене.

Появи се втора жена — тя за разнообразие имаше гарвановочерна коса — която я поведе на обиколка. Беше със здраво телосложение, с гърди още по-развити от тези на нейната колежка, облечена изцяло в черен ластичен комбинезон. Имаше извит нос. Представи се като Ева и направи кратко встъпление към темата.

„Бримстоун клъб“ бил един от най-добрите в сферата на Д&П или „доминация и подчинение“. Клиентелата му, обясни „екскурзоводката“, включвала някои от най-богатите и облечени във власт мъже и жени. Никакви представители на низшата и дори на средната класа на обществото. Сред редовните посетители имало няколко добре известни фигури, а един-двама били познати на цяла Америка, че и в света.

— Много от нашите членове са мъже — обясняваше Ева, — които в по-голямата си част обичат подчинената роля, но има и изключения. Главно са хетеросексуални, но това не е правило. Персоналът ни наброява четиринайсет души — двама мъже и дванайсет екзалтирани любовници.

Ева поведе Сара по нисък коридор с добра акустика.

— Тарифата ни е двеста и петдесет долара на час при сеанси с продължителност минимум два часа. Не се допуска секс и използване на наркотици — в това отношение сме стриктни.

— В известен смисъл, предполагам.

— В известен смисъл — усмихна се тя. — Говоря за сношение и орален секс. Никаква кръв. Никакво стимулиране до оргазъм с ръка. Това е закон.

— Каква част от петстотинте остава за мен?

— Четиридесет процента от часовата тарифа — обясни Ева.

— И на колко клиенти дневно мога да разчитам?

— Всъщност — запъна се Ева, — винаги има излишък на момичета.

— Добре, при това положение какво ми гарантира, че няма просто да седя така и да чакам да дойде някой, който си няма фаворитка?

— Ако си добра, ще изкарваш по хиляда на ден за клуба, което значи четиристотин за теб.

— Вие сигурно имате договори за реквизита със сексмагазините в града? Със съответната отстъпка, разбира се. Тези неща са доста скъпи.

— О, естествено. Без екзотични костюми няма клиенти и толкова. Да, имаме споразумения. — Тя отвори врата, на която пишеше „Тоалетна“. Мъж в дрехи на камериерка лазеше на колене и изплашено почистваше покрития с теракота под, използвайки четка за зъби и кофа с лизол. Сара успя да забележи, че има на пръста си венчална халка.

— Още не е достатъчно чисто, Матилда — излая придружителката й. — Започни отначало! — Тя затвори вратата. — Това наистина е тоалетната. Една е за мъже и жени. Истинското му име е Матю. Превръща се в Матилда, когато играе ролята. Мекушав е, обича да го тъпчат.

— От друга страна, добри прислужници трудно се намират, нали? — подметна Сара.

— А, не и тук. Както и да е, има пет тъмници, обзаведени с всичко необходимо.

Тя отвори тежка стоманена врата, на която пишеше „Тъмница две“. Ако не бяха боядисаните й в черно стени, тя спокойно можеше да представлява кабинет за преглед на доктор. Оборудването й обаче нямаше да се намери в нито една болница. Вътре имаше въртяща се дървена маса с халки за завързване, механизъм за разпъване на крайниците и кръст с монтирани на него каишки за пристягане. До едната стена се виждаше изправена полица с подредени на нея бичове, камшици и всякакви приспособления, за които Сара не можеше да си представи как биха могли да се използват. До другата стена стоеше тапициран с черна кожа гимнастически кон.

— Това е „Две“. Горе-долу са еднакви с малки разлики — съоръженията за окачване, стол с пирони и други неща от този род.

— Мога ли да видя и другите?

— „Тъмница Три“ в момента се използва, но останалите мога да ти покажа, щом искаш. Макар че е излишно — повярвай, те наистина са почти еднакви.

— Добре, да оставим това.

— Нашите момичета по правило носят обикновена кожа, лакова кожа, латекс, поливинилхлорид или английски ездови костюми. Използваме завързване, пляскане, бичуване, унижение — във всички степени от „мека“ до „строга“. „Игра с кукла“, инфантилизъм, изтезания на гениталиите, на зърната на гърдите, обожествяване на крака. Все известни неща.

Когато се върнаха в приемната и дадоха на Сара формуляр в три страници за попълване, тя поиска да отиде в тоалетната.

— Разбира се — с безразличие в гласа каза Ева. — Нали помниш къде е?

— Да.

— Ако искаш Матилда да се махне, просто го изгони. Той обожава тези неща.

Вече сама, тя се отправи отново по коридора в посока на тоалетната, подмина я и намери вратата, на която пишеше „Тъмница Три“. Отвори я рязко.