Джоузеф Файндър - Часът нула

— Аз ще отида в „Плаза“ и „Карлайл“ — самопредложи се Рейнахан. — Джордж, в Харлем има маса дупки, на чиито табели е изписано твоето име.

— Ограничете издирванията засега в Манхатън — инструктира ги Сара. — Съобщавайте, че търсим бял мъж към четиридесетте. Сини очи, черна коса, средно телосложение, без особени белези. С брада, но може да е избръснат или да си е оставил мустаци. Вероятно говори с акцент.

— Че как, дявол да го вземе, ще звучи този акцент?

— Никой няма представа — каза Сара. — Следващо нещо: нека не забравяме, че той не може да съществува във вакуум, в пълна изолация. Какво би трябвало да направи, за да може да живее в града и да се занимава с приготовленията си?

— Дали има съучастници? — попита Виджиани. — Всеки по-голям терористичен акт предполага използването на някакви помощници или поне лица за осъществяване на контакт. Той не може просто така да долети, да сложи бомбата и да си замине. Нещата не стават по този начин.

— Може би ще иска да си открие банкова сметка — изказа предположение полицаят, партньор на Виджиани. — Да наеме кола, камион или микробус.

— Например от „Райдър трък рентал“ в Джърси Сити — подсказа лейтенант Рот. Намекваше за мястото, откъдето конспираторите от атентата в Световния търговски център бяха наели своя микробус.

— Той е странник в непозната страна — каза Сара. — Точно затова може да установи връзка с някои от старите си контакти, например приятели, съучастници или просто познати от времето, когато е работил за южноафриканската служба или след това. Крис, бих искала да останеш тук, да поемеш факсовете и телефоните и да видиш какво още може да се появи от приятелските разузнавателни служби като използваме нашите връзки. Предполагам, че засега няма нищо ново от дясно екстремистките групи, нали така?

Виджиани бавно поклати глава.

— Не очаквах и да има. Кен, нещо по снимката, която Кристин получи от МОСАД? Има ли развитие?

— Направих множество опити да обработя кадъра с няколко нелоши графични пакети. Някои са наша разработка, но опитах и с такива, предлагани на пазара. Безнадеждно е. Там просто отсъства лице. Питам се дали онези от МОСАД не са забравили да сложат обектива на фотоапарата.

— Благодаря все пак — каза Сара. — А успя ли да откриеш някакви роднини, помощници или познати на нашия човек?

— Нула — късо отговори Кен.

— Чудесно — насмешливо подметна един от полицаите. — Оказва се, че нашият човек няма приятели.

— Да, ако ти казват „Принц на мрака“, едва ли ще си голям приятел с много хора — скастри го Рот. — „Хей, пич, поканил съм Принца на мрака на вечеря. Ще имате ли достатъчно лазаня за двама ни?“

Сара учтиво се усмихна, а няколко полицаи се захилиха.

— Един от спецовете по идентификация — продължи Кен — преработи десетте му отпечатъка в няколкото наши формата, поддържани от АСИПО и НЦКИ, както и в системата „Хенри“, след което ги изпратихме по секретния факс за начало на французи, италианци, испанци, германци, израелци и англичани. Няколко антитерористични служби се отзоваха с желание за помощ.

— И? — не се стърпя Сара.

— И се натъкнахме на доста интересни факти.

Няколко глави се обърнаха към него.

— През 1985 и 1986 година е имало поредица от петнайсет бомбени атентата в Париж. Загинали са тринайсет души, а над двеста са ранени.

— Не бяха ли иранци? — подсказа Папас.

— Не знам — тероризмът е малко встрани от моите интереси. Но знам, че е бил арестуван роден в Тунис французин, който е бил изправен пред съда като мозък на тази кампания. Тогава се оказало, че той иска да попречи на Франция да изпрати оръжие на Ирак по време на войната с Иран. Следствието открило хубав чист отпечатък от палец на една от тръбите, натъпкани с взрив като бомба. Палецът така и не бил идентифициран, но едно било ясно — той не принадлежал на тунизиеца.

— Бауман — досети се един от полицаите.

— Така изглежда — съгласи се Кен. — Нашият човек обича да пътува и не му пука за кого работи. После испанците установиха, че също разполагат с частичен отпечатък от неговия показалец, снет през 1973 година от горивната система на една кола. Нашият човек е бил с латексови ръкавици, но на едно място латексът се протрил достатъчно, за да позволи оставянето на отпечатъка.

— За кой случай става дума? — остро попита Папас.

— Атентатът срещу Луис Кареро Бланко, премиер-министър на Испания.

— Господи, но това бяха баските — възкликна Папас. — Баското сепаратистко движение ЕТА. Но знаете, тогава плъзна слухът, че са използвали външен човек. Бауман… възможно ли е това?