Джоузеф Файндър - Часът нула

Тримата седнаха заедно до един автомат за напитки в чакалнята на спешното отделение. Брайън разказа, че работел върху биографията на един канадски архитект, чието име Сара никога не бе чувала. Сподели, че е тук, защото част от документите, свързани с делото на архитекта, се намирали в Ню Йорк. Сара каза, че работи за ФБР, внимателно отбягвайки подробностите около точната си работа, а той, явно почувствал затруднението й, не настоя за повече.

Съвсем неочаквано Джаред, с цялата прямота на осемгодишно момче, запита:

— Женен ли си?

Сара почти се изчерви. Нима синът й се превръщаше в сводник на майка си?

— Жена ми почина преди време — простичко отговори Брайън.

— Съжалявам — каза Сара. Докато бе отговарял на сина й, го бе наблюдавала внимателно. Сега, по-отблизо, се виждаше, че е преждевременно посивял, защото лицето му бе още младежко, и макар около ъгълчетата на устните му да имаше бръчици, те явно бяха от усмивки.

— Как? — поиска да знае Джаред.

— Джаред! — скастри го Сара.

— Няма нищо, въпросът му е напълно естествен. Тя боледува дълго време, Джаред.

— От какво е била болна, рак ли?

— Да — потвърди Брайън. — Рак на гърдата.

— О — прошепна Джаред, изпитвайки едновременно притеснение и скука.

— Била е млада — обади се Сара.

— Случва се и на младите. Но е ужасно. — Той помисли, преди да зададе на свой ред въпроса си: — Разведена ли сте?

— Да — призна тя и бързо допълни: — Вие имате страшен подход към децата — сигурно имате син?

— Клер искаше да имаме дете, преди да се разболее. И двамата искахме. Преди да се захвана с дисертацията си и да подхвана академична кариера, работех като консултант към Бюрото по детските въпроси на канадското правителство. Всъщност имах контакт с много деца на възрастта на Джаред. Той е страхотно момче.

— И аз мисля така, но знам, че съм предубедена.

— Значи сте сама тук? Искам да кажа сама със сина си.

— Да.

— И с мен е същото. В този град е ужасно да си самотен.

— Казах, че съм сама, а не самотна. А градът… хм, мисля, че е по-добър за живот от примерно Джексън, Мисисипи.

— Вижте… не знам дали не… насилвам нещата, но имам два билета за концерт с последните квартети на Бетховен в Карнеги Хол. За другиден са. — Той почервеня. — Купих ги за мен и колега…

— Но тя има ангажименти — прекъсна го Сара, — а вие не желаете нейният билет да остане неизползван, нали?

— „Той“, а не „тя“ — поправи я Брайън. — Реши да се върне в Канада малко по-рано от планираното. Не знам дали си падате по този вид музика, но…

— Съжалявам — отговори Сара. — Обожавам камерната музика, а късните квартети са измежду любимите ми, но честно казано, тези дни не мога да поема отговорността да бъда надежден компаньон. Дошла съм в Ню Йорк по въпрос, който не търпи отлагане, пейджърът ми непрекъснато звъни и често ми се налага да отскачам до работа в най-необичайни часове на денонощието.

— Е, няма нищо — измънка Брайън.

— Не, не мисля така — каза тя. Брайън с нещо я привличаше, но тя изпитваше инстинктивно недоверие към всеки непознат в града. — И все пак благодаря за поканата. Освен това много ви благодаря за помощта.

— Ще ми дадете ли поне телефонния си номер?

Тя се поколеба, обмисляйки възможните последици, накрая се съгласи и му го каза.

— Значи някога мога да ви позвъня?

Тя сви рамене и се усмихна.

— Разбира се.

— Ще го направя. Джаред, сигурен съм, че скоро ще се оправиш. Само не си мий косата следващите няколко дни. Нали чу какво нареди докторът?

— Да, ще го понеса някак — обеща Джаред.

— Знаех, че ще можеш. Е, оздравявай. — Той подаде ръка на Сара. — Може би някой път пак ще ви видя?

— Да — отговори тя. — Може би.

Кодираното съобщение, което Бауман изпрати по сателитния телефон, излезе след къс предупредителен сигнал на един от личните факсове в кабинета на Малкълм Дайсън.

Факсовете, приемани по тези линии, бяха само за неговите очи и в по-голямата си част съдържаха разузнавателна информация от политически характер и поверителна или секретна, която би могла да повлияе при сключването на важни сделки или разкриваща подробностите около крещящо незаконни операции, затова той държеше дори собствения си персонал настрана от тях.

Неотдавна например, частният реактивен самолет на Дайсън често кръстосваше до Москва и обратно, както и до украинската столица Киев, където сътрудниците на Дайсън подработваха условията на няколко действително византийски сделки със зърно и захар, сибирски петрол и рафинирана в Казахстан мед. Повечето от тези начинания бяха секретни в най-висша степен, особено като се имаха предвид огромните подкупи за политици от висшите етажи на властта. Дали някой от тях не бе изгърмял?