Джоузеф Файндър - Часът нула

Накрая едни от аналитиците на АНС, казваше се Линдси, я повика на разговор по засекретен телефон СТУ-III. Беше сърдечен и изглеждаше запознат с прехванатия по сателитната връзка разговор.

— Първото, което бихме искали да знаем — започна Виджиани, — е дали разполагате с телефонните номера на позвънилия или обадилия се.

— Не.

— Така ли? Сигурен ли сте в това?

— Напълно. Отговорът е „не, не знаем“.

— Нито единия, нито другия?

— Именно.

— И защо?

Линдси се позамисли.

— Затруднявам се да ви отговоря — въздъхна накрая той. — Това, с което разполагаме, е откъс от разговор, на който сме се натъкнали по време на прослушването на огромен поток информация. Притежаваме само няколко минути от средата на разговора до края му.

— Но прехващането на разговор по сателитната връзка… — започна Виджиани и спря, без да знае как да продължи.

Линдси почувства невежеството й по въпроса и уточни на прост език:

— Твърде рядко успяваме да разберем номера, на който се звъни. Това е напълно случайно. Възможно е само когато засечем разговора от първата му секунда, така че да запишем и сигнала за набиране на номера.

— Наистина ли сме така безсилни?

— Въпрос на технологични възможности.

— Добре, в такъв случай бихме искали да направим заявка да продължавате да следите чрез спътниците си използването на подобна схема на зашифроване в бъдеще. Според нас онзи, който се е обадил, ще продължи да използва шифровия си телефон, така че сега, след като знаем ключа, би следвало само да записваме всичко, което отговаря на използваната схема на зашифроване.

— Опасявам се, че това не е възможно — попари надеждите й Линдси. — Спътниците ни не могат да различават един алгоритъм на зашифроване от друг, защото това може да се установи едва когато сигналът се прехвърли при нас за анализ.

— Подигравате се с мен! Наистина ли говоря с Агенцията за национална сигурност?

Отговорът на Линдси беше ледено мълчание.

— Добре — примирително каза Виджиани, — какво ви е известно за конкретния прехванат разговор?

— Няколко факта. Знаем, че става дума за цифрово кодиран сигнал, което в определен смисъл е удобно за нас, понеже не може да се каже, че цифровата телефония вече е задръстила ефира. Скоро ще бъде точно обратното. Засега още не.

— Какво друго?

— Знаем от коя микровълнова станция е излъчен сигналът — известно ни е точното й разположение. Това е станцията, известна като „Женева-север“, с кодово обозначение Алфа-3021, намираща се на възвишение в северната част на Женева. Ако нашият човек отново използва същия телефон, сигналът най-вероятно отново ще бъде излъчен пак от нея. Можем да следим станцията.

— Окей…

— Освен това всяка микровълнова станция използва определени, твърдо фиксирани за нея честоти на излъчване. Можем да наредим на подслушвателните ни станции да прослушват тези честоти и редовно да ги сканират. Разбира се, ще помолим британците и по конкретно техния ЦПР също да контролира тези честоти и да обработва съобщенията по тях. Ако имаме късмет, можем да запишем нов сигнал, който не се поддава на разшифроване отведнъж.

— Прекрасно — одобри Виджиани, — само че този път запишете и телефонния номер.

— Окей, ще направим каквото можем — сухо обеща човекът от АНС. — Имате го.

Виджиани стана от бюрото си и тръгна към офиса на Сара. Там се бяха събрали останалите членове на групата. Всички, включително самата Сара, изглеждаха смазани от мъка.

— Какво? — попита тя Улман. — Какво се е случило?

— Дюк — отговори й той, без да се обърне към нея.

Сара стоеше пред работната група „Минотавър“ и с последни сили се опитваше да запази на лицето си изражение на спокойствие и хладнокръвие.

— Каквито и да са личните ни подозрения — започна тя, — не можем да изключим възможността, че Пери Тейлър е загинал при… устата ми не се отваря да кажа „рутинен“, но такъв е смисълът — рутинен опит за ограбване. Поне така изглеждат нещата за криминалната лаборатория на Бюрото и отдел „Убийства“ на вашингтонската полиция.

— На паркинг посред бял ден? — със съмнение в гласа попита Джордж Рот.

— Било е привечер — уточни тя.

— Но все пак слънцето още не е било залязло — настоя Рот.

— Така е, но колата му е била паркирана в далечния край на паркинга.

Папас поклати глава, но Сара не можа да разбере какво го притеснява.

— Според мен — настоя Рот — Бауман е направил така, че да изглежда като грабеж. Но нима някой от нас е способен да повярва, че става дума за грабеж? Аз не познавам Тейлър. Но вие от Федералното ми отговорете на един въпрос: използвал ли е този човек някога наркотици?