Джоузеф Файндър - Часът нула

— Доколкото си спомням от обучението в Школата за млади агенти, съществува практиката да се разпращат списъци за наблюдение и снимки на издирвани лица по контролно-пропускателните пунктове, така че митническите инспектори ще направят или поименна справка в азбучния списък, или ще проверят номера на паспорта.

Папас кимна и изтръска нова цигара от пакета.

— Знам още, че на повечето възлови места разполагаме с автоматични четци, така ли е? Те сканират оптично кодираната информация в долната част от страницата на паспорта и са програмирани да търсят нарушения в алгоритъма, използван при генериране на кодовото число. Ако нашият човек размаха фалшив паспорт, няма ли да го заловят моментално?

— Да, ако фалшификацията е посредствена. Не, ако е на ниво. Много си далеч от истината, ако си внушаваш, че системата ни е достатъчно съвършена да разкрива фалшификации. Казвам ти, че не е.

— Нима няма да го засекат, ако има паспорт с номер, който никога не е бил издаван?

— Точно така. Това е друго заблуждение. Фактът е малко известен, но е истина: системата не разпознава неизползвани досега паспортни номера.

— Мили боже! Надявам се, че в тази така наречена „система“ поне се регистрират загубените или откраднати паспорти. Иначе не си представям за какво изобщо може да се използва!

— Права си, загубените и откраднати паспорти се въвеждат в компютъра, така че ако някой се опита да използва такъв, терминалът издава предупредително съобщение, макар да не ми е известно точно под каква форма. Точно по този начин заловихме онези терористи.

Говореше за един неотдавнашен случай, така и останал неразгласен от ФБР, при който група терористи открадна хиляда и петстотин валидни американски паспорти. ФБР обаче въведе номерата на всеки един от тях в системата за граничен контрол на входящи пътници и успя да залови всички, проявили неблагоразумието да ги използват.

— Значи Бауман няма да използва откраднат паспорт — заключи Сара.

— Хм… не мисля, че този извод се налага задължително. Винаги минава време между кражбата на паспорта — независимо дали би я направил той, или някой друг — и момента, когато неговият номер влиза в компютъра. Може би човекът, от когото е откраднат, няма да го използва за известно време, а може служителката, чието задължение е да актуализира информацията в базата данни, да се забави.

— Значи той може да използва откраднат паспорт?

— Правилно.

— Майната му! Тогава трябва да направим кръстосана проверка.

— Каква по-точно?

— Автоматизираните оптически скенери по граничните пунктове записват съществената информация за всяко лице, влязло в страната: в колко часа, на коя дата, с кой полет и къде. Права ли съм дотук?

— Да.

— Всичко това постъпва в огромната база данни на Държавния департамент. Ние трябва да прекараме тази информация през филтъра на списъка от всички паспорти, за които е съобщено, че са откраднати в рамките на последния месец. В резултат ще получим извадка от базата данни на всички откраднати или изгубени паспорти, използвани след като за тях е било съобщено.

Папас се поусмихна.

— Отново любимата ти технология, а?

— Разбира се, това няма да ни помогне, ако за паспорта, с който Бауман е влязъл, не е било съобщено в консулския отдел на съответната страна. Но нека предположим, че изчезването му не е останало незабелязано. Тогава ще държим в ръцете си списък с незаконно използваните паспорти, ще започнем разследване по него и ще намерим нашия човек.

— Няма да стане — отсече Папас. — Говорим за две съвършено отделни и независими бази данни. Тъжно, но истина. Не съществуват технически условия да направим подобно засичане. На теория може да звучи добре, но на практика твоята идея се свежда до това да се сравни списък от няколко хиляди откраднати или изгубени паспорти с информация за няколкото милиона души, влезли в САЩ през интересуващия ни интервал от време. Нещо, което трябва да се извърши на ръка. Ще ни отнеме цяла вечност. Изтощителна, влудяваща и направо невъзможна работа.

— Нали за такава работа Бог е изобретил компютъра?

— Чуй ме, Сара. През цялата ми работа за Бюрото такова нещо не е било правено. Никога. И това не е без причина.

— Да, знам я. Просто досега не сте разполагали с човек като Кен Олтън, компютърния магьосник. Ще му позвъня. Предполагам, че както обикновено току-що се е събудил и е включил компютъра си за през нощта.

— Ти май никога не се отказваш. Не забравяй обаче, че дори да откриеш кой паспорт е използвал, той вече е в страната.