Джоузеф Файндър - Часът нула

— И какво, да не би да няма отпечатъци от устни? — сухо се осведоми лейтенант Рот.

Чуха се тихи изкисквания, някои не толкова дискретни.

— Не разбрах? — призна Сара, видимо озадачена.

— Шега — обясни Уейн Ким от съдебномедицинския отдел към Главното управление на нюйоркската полиция. — Имаше няколко статии относно възможностите за идентифициране чрез използване на отпечатъци от устни. Обаче слаба работа.

— Ясно — каза тя. — Сега искам да отбележа някои подробности относно отпечатъците, които имате пред себе си, защото знам, че не сте специалисти в тази област. Докато не получим класификацията по АСИПО, можете да изпращате тези десет отпечатъка по факс или да получавате латентни отпечатъци по факс, но трябва да правите това не просто по факс с висока разрешаваща способност, а и по засекретена линия. Не искам да има никакви грешки, ясно ли е? И бъдете внимателни, защото дори факсът с висока разрешаваща способност може да внесе малки, но несъществуващи детайли в обменяните отпечатъци. Така че ако получите комплект отпечатъци, за които мислите, че може да са на нашия човек, съветвам ви да ги изпратите във Вашингтон по куриер.

— Сара — измъчено попита Кен, — как стои въпросът с надеждността на сравнението по АСИПО?

— Окей, мога да кажа следното: компютърът дава оценка на съвпадението А, В или С. „С“ означава несъвпадение, отхвърляне. Разбирате, че не става дума за твърдо „да/не“. Резултатът, когато няма твърдо отхвърляне, се изразява в списък от десетте най-близки съвпадения, подредени в намаляваща стойност на обобщения фактор. Коефициентът на перфектно съвпадение е 19998. Все пак не забравяйте, че ние работим в сферата на опазването на закона, а не на разузнаването, така че всичко, което правим, трябва да бъде законосъобразно, тоест да може да бъде представено в съда. Всъщност, дори ако компютърът изплюе твърдо сравнение, някой от отдел „Идентификация“ ще трябва да направи оценката по чисто „човешки“ начин или иначе казано „на око“.

Кен кимна.

— Ще вкараме ли това в Националния информационния център по престъпността? — попита Марк Маклафлин от нюйоркското полицейско управление. Той имаше пясъчноруса коса и лице, обсипано с лунички.

Сара поклати глава отрицателно.

— НИЦП използва различна система, най-обикновена числова класификация, разработка на нашето Управление, колкото да може да се съхраняват отпечатъците в компютър. Основава се на изброяването на линиите между делтата и ядрото. Оценката е доста груба и има смисъл колкото да се привлече вниманието към потенциален кандидат за съвпадение, нищо повече от това. АСИПО и ИАСИПО естествено са много по-мощни средства за идентификация.

— Ще трябва да се обърнем и към Олбани, след като приемаме, че този тип вече е тук — обади се лейтенант Рот. — Говоря за Секцията по пръстови отпечатъци към Отдела за криминално правораздаване. Така че ако е бил арестуван и отпечатъците му са били снети където и да е в щата, веднага ще научим. Според мен има смисъл да загубим известно време и да разпратим отпечатъците във всички щати с искане за проверка, като предложим на колегите да ги задържат и вкарат в архивите си. Знам, че в Ню Йорк ще го направят, но в много щати ще откажат.

— Добре, но какво да правим с отпечатъците, които ще ни изпратят в резултат на исканията, които ще отправим? — попита един от агентите, Денис Стюарт, чиято специалност бе организираната престъпност.

— Имаме известна техника тук — отговори тя. — Разполагаме с четец на пръстови отпечатъци, който изработва термичен образ на отпечатъка, който пък е свързан към видеомонитор. Ако получите отпечатъци отнякъде, обърнете се към лейтенант Рот — той ще отговаря за това.

Когато групата се разпръсна, към нея се приближи Папас и я заговори с тих глас:

— Виж, Сара, с цялата тази съвременна технология под ръка неусетно можем да забравим, че всички компютри на света не могат да излъскат свястно дори една обувка.

— Не те разбирам.

— Страх ме е, че часовникът отмерва времето, а всички тези играчки само отклоняват вниманието ни.

— Алекс, не можем да се откажем от помощта на новите технически средства.

— Помниш ли, че администрацията на Рейгън отдели седемнайсет милиона долара за компютърна система, която уж трябваше да предсказва терористични актове на базата на предварителни сигнали? Е, това се оказа пълен провал. Изобщо не можа да заработи. Един огромен и скъпо струващ майтап. Думата ми е дали не трябва да седнем с теб и да помислим по стария начин за различните възможности. Какво ще правиш довечера?