Джоузеф Файндър - Часът нула

— Разбира се, че не — отговори Виджиани. — Това очевидно е дело на Бауман. Което отговаря на въпроса дали той е в САЩ.

Ръсел Улман, за когото Пери Тейлър беше нещо като баща, досега бе мълчал, без да проговаря. Около очите му имаше червени кръгове. Сега той каза тихо:

— Искам да знам дали в Лабораторията са проверили за корелация между начина на действие на Бауман при убийствата в Полсмур и нашия случай.

— Да — отговори Сара. — Няма нищо общо.

— Защо? — попита Рот.

— По всичко изглежда, че Тейлър е умрял в резултат на прострелни рани в гърлото и челото, получени от упор.

— А ти какво си мислеше? — не се сдържа и избухна Виджиани. — Че Бауман ще си остави подписа, ще забие табела с надпис „Ето ме тук! Хайде сега да ви видя!“.

— Окей — спокойно отговори Сара. — Може всички вие да сте прави.

В този момент се намеси Рот:

— А има ли някакво сходство между смъртта на Тейлър и тази на твоята приятелка в Бостън?

Сара поклати глава отрицателно.

— Балистичната експертиза казва „не“.

— Ако Дюк е бил убит от Бауман — обади се Папас, — това доказва, че той не се страхува да убие служител на ФБР, рискувайки безмилостното разследване, което неминуемо ще последва. Важният въпрос тук е: защо го е направил? От колата на Тейлър като че ли нищо не е откраднато и липсва само портфейлът му.

— Може би Бауман е искал да се снабди с картата му за самоличност — каза Улман. — А може би само е искал нещата да изглеждат като ограбване.

— Мотивът — прекъсна го Виджиани — е да парализира в зародиш издирването. И след като вече е убил Тейлър, този човек няма да се поколебае да убие всеки един от нас.

На третия ден на Джаред в Ню Йорк, неделя следобед, той настоя да отидат в парка да си поиграе. Сара бе работила цялата събота и смяташе да поработи и в неделя, но в последния момент се смили над сина си. Усещаше, че е важно да отделя малко внимание и на него. Освен това можеше да свърши някоя работа и докато той си играеше.

Джаред, облечен в новото си кожено яке, подарък от Питър, се заигра с някакво дете, а Сара седна на една пейка и запреглежда папките, които бе взела със себе си. Постепенно обаче мислите й се отклониха в друга посока.

Смъртта на Пери Тейлър бе променила всичко. Никой от тях не вярваше, че смъртта му се дължи на обикновено нападение с цел грабеж. Сега усещането бе, като че ли Бауман седи в съседната стая. Можеха да чуят крачките му, да доловят дишането му, да усетят приближаването му. Той вече бе престанал да бъде абстракция, анонимно кодово име. Беше тук.

Потънала в мисли, Сара не забеляза веднага, че Джаред е изчезнал.

Когато осъзна това, тя бавно се изправи и огледа цялата поляна. После прибра папките в чантата си. Джаред го нямаше.

Още беше спокойна. Джаред бе импулсивно дете и имаше склонност да се втурне в някаква посока, без да помисли, а освен това нали сега имаше и другарче.

Тя го извика. Няколко души се обърнаха да я погледнат.

Отново извика, този път по-високо.

Никакъв отговор.

Сърцето й тревожно заби.

Тръгна по пътеката, на която той и приятелчето му си бяха играли, но тя изведнъж свърши, опирайки в гъста гора. Тогава чу виковете му и се затича.

Три яки момчета в напреднал пубертет бяха заобиколили Джаред и го бутаха със здравите си ръце. Едното дърпаше с все сила новото му кожено яке. Другото заплашително държеше бейзболна бухалка. Лицето на Джаред бе почервеняло, очите му бяха широко отворени от страх.

— Ей! — извика тя. — Пуснете то! Оставате го на мира!

Те се обърнаха да я погледнат и две от тях се отправиха към нея.

— Мамо! — тревожно извика Джаред.

— Мамо, мамо! — подигравателно го изимитира едно от момчетата, рошаво и с рехава козя брадичка.

— Ще те шибам, кучко! — каза другото, поклащайки бухалката.

Сара владееше основните положения в борбата без оръжие, но истината бе, че досега не й се бе налагало да се защитава физически, нито веднъж след Академията на ФБР, нито веднъж както сега — без оръжие, защото бе оставила револвера си на работа.

В следващия миг почувства парализиращ удар в корема, в същия момент Джаред ужасено изпищя, а някой дръпна чантичката й от рамото. Пуберът с бухалката замахваше за повторен удар. Тя яростно се хвърли срещу двамата си нападатели, забелязвайки, че Джаред е повален на земята от третия, който най-сетне успя да смъкне коженото му яке. Джаред отново изкрещя.

Улучи единия в брадичката. Той обаче само примигна, сграбчи я за китката и я удари безмилостно в корема.