Джоузеф Файндър - Часът нула

Пандора звънко се смее, а нощният въздух ухае на парфюма на Александра.

Шум от забързани крачки по паважа, някакво изшумоляване.

Той зърва за миг с периферното си зрение нечий силует, стрелкаща се напред фигура.

Винаги нащрек, винаги подозрителен, Дайсън усеща мускулите на корема му конвулсивно да се свиват, още преди мозъкът му да е разбрал каквото и да било.

Разнася се стържещ мъжки глас: „Не мърдайте!“.

Бертан, старшият бодигард на Дайсън, вади револвера си, но нападателите мигновено отвръщат на огъня.

Внезапна експлозия, серия приглушени изпуквания, проблясващите оранжеви огънчета на изстрелите, острата миризма на кордит. Женски писък, който подсъзнанието му разлага на ужасен писък на две жени. Лъч лунна светлина, отразен в обецата на Пандора, задавено изкашляне.

Бертан спаси с цената на своя живот този на Дайсън, но не и краката му. Съпругата на Дайсън и дъщеря му бяха убити на място. Дайсън, парализиран от кръста надолу, успя да излази до умиращата си жена и до детето си и ги прегърна с двете си ръце — защитен жест, оказал се прощален.

Сега Малкълм Дайсън беше инвалид, носещ своя гняв в инвалидна количка. Едно време бе живял, за да натрупа богатство, сега живееше само заради отмъщението.

Рано сутринта в понеделник Сара пристигна в щаба, вървейки малко вдървено след вчерашното нападение. Беше скрила одраскванията по врата и бузите си с анкерпласт. На дясната й буза се виждаше голямо ожулване, започващо вече да посинява, имаше друго малко под лакътя й, но най-лошото оставаше скрито под ребрата й.

— Какво се е случило с теб, по дяволите? — възкликна Папас.

Тя му разказа за премеждието и го увери, че Джаред е добре.

— Осемгодишните момченца — каза Папас — са уникален човешки вид. Те лесно се плашат и също толкова лесно могат да бъдат успокоени. Освен това раните им заздравяват буквално за една нощ и това е една от основните им физически особености.

Приближи се Кристин Виджиани и изчака Папас да свърши. В едната си ръка държеше навит на руло факс, а в другата — димяща цигара.

— Имаме снимка — съобщи тя, възползвайки се от първата пауза.

Сара рязко се извърна.

— Слава богу! Как я намери?

— Разпращах питания до всички наши съюзници и страни, с които сме в приятелски отношения, както ми нареди. Няма да скрия, че бях скептично настроена. И изведнъж… обаждане от МОСАД. — МОСАД имаше славата на служба с изключително богат фотоархив, като някои от обектите вече се съхраняваха на CD-ROM.

Сара взе факса.

— Какво е това? — попита тя.

— Увеличен фрагмент от снимка, направена в Йоханесбург от движеща се кола. Обектът е група излизащи от ресторант офицери от тайните служби.

— И е получена по факса, нали? — видимо обезсърчена попита Сара.

— Това е всичко, с което разполагат, а освен това съществува само един-единствен кадър.

— Че може ли това да бъде лице? Прилича ми повече на размазан отпечатък от палец. — Снимката наистина бе абсолютно безполезна.

Виджиани дръпна от цигарата си и присви очи, без да отговаря.

— Съжалявам, Крис — извини се Сара. — Чудесен опит, но това с нищо няма да ни помогне.

Когато групата най-сетне се събра за сутрешната оперативка, Сара обяви:

— Разполагаме с неколкостотин копия на изпратен от южноафриканците образ, получен с помощта на фоторобот, включително подробен словесен портрет. Разпратете ги навсякъде с молба да бъдат съхранявани известно време, защото не знаем къде ще се появи. Нашата цел е да проверим колкото може повече хотели, а това означава, че имаме нужда от подкрепления както от полицията, така и от Бюрото. Помнете, търсим беглец, обвинен в убийство. Това е версията ни, ако трябва да обясняваме.

— Че той си е точно такъв — промърмори един от полицаите.

— Имате ли представа колко хотели има в града? — попита друг полицай, висок, слаб сламенорус младеж на име Рейнахан.

— Не — отговори Рот и се обърна, за да го прониже с поглед. — И колко са точно? Интересно ми е да чуя.

Рейнахан неспокойно се изкашля:

— Че как, по дяволите, бих могъл да знам? Цял куп…

Рот кимна дълбокомислено:

— „Куп“ значи. Ясно. Това информация за служебно ползване ли е, или мога да я пусна на пресата?

— За Бауман е известно, че пътува първа класа — прекъсна безсмисленото пререкание Сара — и че отсяда в първокласни места, така че трябва да обърнем специално внимание на най-добрите хотели, както и на най-долнопробните свърталища, нощните приюти и различните евтини пансиони. Това са най-подходящите места за човек, който търси анонимност, и те са далеч за предпочитане пред всичко, предназначено за средната класа.