През 1985 година Обединеното звено за борба с тероризма се състоеше само от шестима полицаи и толкова агенти. По време на войната в Залива числеността им нарасна до по сто души от двете страни. А през 1994 година — след експлозията в Световния търговски център — съставът отново беше редуциран само до трийсет агенти и трийсет детективи. На Полис Плаза 1 20 20 Централното управление на Нюйоркската полиция. — Б.пр.
и Федерал Плаза 26 даже се говореше за окончателното разпускане на звеното.
Защото в крайна сметка инцидентът в манхатънския небостъргач си беше изолирано явление, нали така? Каква е вероятността, ако човек се залови да я пресмята, подобно нещо да се случи пак?
Тогава се случи ужасът в Оклахома Сити и хората започнаха да мислят, че Америка никога повече няма да се почувства в безопасност от тероризма.
Бауман пристигна на международното летище „Дълес“ край Вашингтон късно следобед, мина без проблеми през митницата, отседна в хотел „Джеферсън“, поръча си вечеря в стаята, а на сутринта, освежен от съня и облякъл делови костюм, опустоши обилна закуска, също донесена му в стаята, прегледа „Уошингтън Поуст“ и излезе на разходка.
Когато някой позвъни в централата на ФБР, той не чува периодичния сигнал, предупреждаващ, че разговорът се записва. Но Бауман беше уверен, че законно или не, ФБР записва всички позвънявания отвън. Истинският проблем не бе дали щяха да запишат гласа му, или не. Ако се бе обадил от хотелската си стая, за ФБР щеше да е играчка да установи номера на поста, от който бе позвънил. А това изобщо не го устройваше.
Затова избра телефонен автомат във фоайето на голяма административна сграда, позвъни на секретарката, представи се за журналист, пишещ за тероризма, каза, че става дума за съвсем дребна справка, и покрай другото разбра, че Тейлър живее в Александрия.
— Като агент по случая, довел до образуването на нашата група — обясни Уитман, — госпожа Кехил ще ръководи разследването и ежедневната оперативна работа.
Сара прочисти гърлото си и разказа сбито за информацията, с която разполагаха до момента, след което прочете разузнавателната сводка от АНС, чийто словоред съзнателно бе променен. Призна с досада, че не може да даде копие от оригиналния материал на всички, понеже нямат необходимия допуск, и ги успокои, че работи по въпроса един от тях да стане свръзка с АНС. Не спомена — нямаше никаква причина да им го казва — че ФБР и ЦРУ вече се бяха хванали за гушите във връзка с изтичането на информация относно прехванатия от АНС разговор. Но двете ведомства бяха в състояние на постоянна вражда, така че сега само трябваше да се изчака поредната буря да отшуми. За сметка на това им разказа за така наречения CD-ROM, откраднат от Уорън Елкинд, очевидно копиран и след това подхвърлен му обратно.
— Говорил ли е вече някой с този Елкинд? — осведоми се лейтенант Рот и лапна един ментов бонбон.
— Не още — призна Сара. — Нюйоркският клон изпрати двама агенти да разговарят с него. Съобщили му за заплахата, но това не го впечатлило особено. Казал им, че непрекъснато получава заплахи. Което е истина — службата му за безопасност непрестанно разследва една или друга заплаха. Както и да е, отказал да говори и отхвърлил всякаква възможност да бъде разпитан официално. Адвокатът му бил там и му забранил да отговаря на каквито и да било въпроси.
— Копелдак — каза Рот. — Трябва да оставим шибаняците да му гръмнат банката, да го пречукат и да направят каквото са решили. За такива като него нищо друго.
— Има право да не говори с нас — напомни Сара.
— Трябва да опитаме отново — намеси се Папас. — Може би следва ти да положиш някакви усилия да се срещнеш с него.
— Работя по въпроса — въздъхна Сара. — Знам как да го направя. Той ще говори, обещавам ви това. Едно от най-важните неща, които ни интересуват, е какво е имало на въпросния CD-ROM. Кен, защо му е на един терорист CD-ROM?
— Вариантите са безброй — обясни Кен. — Мога най-общо да предположа, че дискът съдържа нещо, което ще позволи да се пробие системата за сигурност на банката. Пароли, ключове за зашифроване — неща от този вид.
— Лесно ли е да се копира CD-ROM?
— Никакъв проблем. Ха, то си е направо като да го снемеш на ксерокс. За около две хиляди долара можеш да си купиш CD-плейър със записващо CD-ROM устройство.
— Добре. Ръсел, свърза ли се с израелците и склонни ли са те да ни съдействат?
— „Да“ на първия ти въпрос, „не“ на втория — отговори Улман. — Знаеш, че МОСАД не отлепя устни. Не потвърдиха дали Елкинд е един от техните… как бяха… саяни. Дори не са склонни да кажат дали някога някой от МОСАД е осъществявал контакт с него. Неофициално потвърдиха, че знаят за перверзните вкусове на Елкинд, главно защото бил един от хората със съществен принос за Израел, а те обичат да бъдат информирани. Казаха, че не им е известна никаква връзка между тероризма и Елкинд, но не е изключено просто да не желаят да се разпростират на тази тема.
Читать дальше