Джоузеф Файндър - Часът нула

За нещастие затягането на бдителността продължи само няколко месеца. Макар новите телевизионни камери на службите за сигурност и преградните бетонни колонки да останаха по местата си, шокът от експлозията в Световния търговски център постепенно отшумя и хората заживяха както преди.

Експертите вкупом заявиха, че Америка най-сетне се е присъединила към Европа, Латинска Америка и Близкия изток, където тероризмът е част от ежедневието. Истината обаче беше, че Съединените щати се бяха сблъсквали с тероризма и преди.

В началото това бяха няколко изолирани инцидента: през 1886 година в Чикаго сред група полицаи избухва бомба; през 1920 година това става на Уолстрийт; в края на 60-те и началото на 70-те години се надига вълна от експлозии, зад които стоят леви радикали, но техните прояви са епизодични и в повечето случаи дело на фракцията „Уедър Ъндърграунд“ на движението „Студенти за демократично общество“ или други членове на „бялата левица“, които подхващат кампания на градски тероризъм с надеждата да хвърлят искрата на революция. В един добил световна известност инцидент левите радикали взривяват Центъра за военни разработки към Университета в Уисконсин с помощта на грубо изработена бомба от дизелово гориво и изкуствен тор. Залезът на „уедърмените“ започва през 1976 в резултат на вътрешни борби и към 1980 те практически вече не съществуват.

През 70-те години светът е буквално пометен от терористични актове, но континенталната част на Съединените щати остава встрани от тях, с изключение на серията атаки — от средата на 70-те до началото на 80-те — на пуерториканската група за независимост ФАЛН. Повечето от тези нападения не излизат от границите на Пуерто Рико.

През последните години обаче на Америка не й бе спестявана тревожната тръпка, като се започне от 1983, когато американски боен кораб по погрешка свали пътнически самолет на иранските авиолинии и се стигне до 1991 — годината на войната в Персийския залив. Но сериозни поводи за истински тревоги практически отсъстваха. От петте терористични акта на американска почва през 1991 нито един не бе свързан с Близкия изток. Четири от тях станаха в Пуерто Рико, а единственият в САЩ бе атаката срещу центъра на данъчната служба във Фресно, Калифорния, на 1-ви април, Деня на шегата, от група, нарекла себе си корпорация „Да го начукаме на данъчните“.

Всъщност при трийсет и четирите терористични акта в САЩ и Пуерто Рико за периода 1987 — 1991 не само че не загина нито един човек, ами дори нямаше и ранени.

Затова, макар тътенът, разтърсил Световния търговски център, да бе припомнил на Америка, че тероризмът може да се случва и тук, осъзнаването на този факт не бе оставило дълбоки следи в умовете на хората. Така че към края на 1994 година Америка се бе върнала към обичайното си състояние на блажена безгрижност.

На 18 април 1995 мощна експлозия помете федералната сграда „Алфред П. Мюра“ в Оклахома Сити, за да се превърне в най-тежкия терористичен акт за цялата история на съществуването на САЩ. Подобно на ТРЕЙДБОМБ и сега бомбата бе превозена с нает жълт лекотоварен камион. Този път тя представляваше един тон тор амониев нитрат. Но жертвите сега бяха 167 души.

За щастие в началото на 80-те години ФБР бе започнало да взема тероризма на сериозно и бе създало шест Обединени звена за борба с тероризма. Най-голямото от тях се намираше в Ню Йорк Сити. Щабът му беше на Федерал Плаза номер 26 и в потвърждение на името си се командваше съвместно от ФБР и полицейското управление на Ню Йорк Сити. Близо цяло десетилетие — до трагедията в Световния търговски център — то просъществува без нито един международен инцидент, без „голям случай“, както наричаха произшествията със сериозни последици.

Съставът на Обединеното звено за борба с тероризма е неизменно един и същ — по петдесет процента агенти на ФБР и полицейски детективи на управлението на полицията в Ню Йорк Сити. ФБР играе водеща роля. Командированите полицаи полагат клетва като федерални служители, за да имат правото да се занимават с федерални нарушения. Полицаите се ръководят от лейтенант, а агентите са под надзора на супервайзър от ФБР.

Службата се смята за престижна за полицаите, така че тук идва само техният елит, и това по правило са старши детективи. Обратно, ФБР изпраща предимно млади агенти. Организацията е проста: всеки агент работи с един детектив, двойките образуват отряди със специфични задачи — едни се занимават с мюсюлманите фундаменталисти, други отговарят за вътрешния тероризъм, трети държат под око движения с международна известност като сикхите или ИРА-Извънредни.