Джоузеф Файндър - Часът нула

— Мофат — въздъхна той. — Томас Алън Мофат.

Бауман купи кафе и вестник от една закусвалня, качи се в колата си, разгърна вестника върху волана и го запрелиства. В един момент извади изпод съседната седалка кутията на приемника, включи го към захранването през отвора за запалката и нагласи антената. Всеки случаен минувач би решил, че си чете вестника, докато всъщност вниманието му беше концентрирано върху показанията на течнокристалната индикация. Една малка пулсираща червена точка му казваше, че насочващото устройство, или „хрътката“, което бе прикрепил под бронята на олдсмобила, излъчва сигнал и че колата не е помръдвала.

Индикаторът на седалката до него му казваше къде се намира предавателят и какво е взаимното им разположение. Той щеше да му позволи да проследи човека от ФБР, без да рискува да бъде забелязан.

Съществуваше рискът, че ФБР редовно „прослушва“ със съответната техника колата на Тейлър, в който случай „хрътката“ нямаше как да не бъде забелязана, но тези проверки едва ли се правеха ежедневно. При всички положения време за губене нямаше.

Беше започнал втората си чаша кафе, когато в 7:50 мигащата червена точка се помръдна.

Той потегли след колата на човека от ФБР, движейки се на неколкостотин метра след него. Само веднъж си позволи да се приближи, с цел да разгледа Тейлър отблизо. Това стана на голямо кръстовище малко преди Дистрикт. Тейлър се намираше в дясната лента, до входа на някакъв пазарен комплекс, а Бауман влезе в паркинга на комплекса, та да мине достатъчно наблизо.

Бинокълът „Никон 7×50“, който предвидливо бе купил, му позволи внимателно да огледа Пери Тейлър. Наетата от Бауман кола имаше тъмни прозорци, така че Тейлър не би могъл да види Бауман, дори ако случайно погледнеше в негова посока. Тейлър изглеждаше някъде към петдесетте и имаше нормално телосложение. Сивата му коса бе ниско подстригана. Носеше очила с телени рамки. Облечен бе в маслиненозелен поплинен костюм, бяла риза и вратовръзка със златни ивици: беше олицетворение на понятието „правителствен бюрократ“.

Сара и Папас не бяха първите пристигнали в щаба на операция „Минотавър“. Макар да бе седем и петнайсет, всички вече бяха налице, с изключение на Кен Олтън, останал до малките часове на нощта, за да инсталира в рекордно кратки срокове локална мрежа, свързваща компютрите. Понеже всеки член на групата разполагаше с индивидуален компютърен терминал, това щеше да позволи на всички възможно най-ефикасен достъп до досиета и архивни данни. Кен бе обяснил на Сара, че не се безпокои особено за опазване тайната на ползваната информация, понеже всичките им колеги бяха най-внимателно проучени и с необходимия допуск до секретни сведения. После й се бе извинил, че липсата на време не му позволява да инсталира система за защита, която би направила „периметъра“ на системата непристъпен. Сара му каза да остави нещата каквито са. Наистина нямаха време за подобни организационни подробности.

Групата се разби на екипи и всички излязоха по различни задачи, въоръжени с „бийпъри“ за в случай че Сара има нужда да се свърже с някой от тях по спешност. Двамата с лейтенант Рот отидоха в офиса, който тя бе обявила за свой, и щом влязоха, Сара почна направо:

— И така, лейтенант Рот, научих, че вие сте един от най-способните полицаи, че са ви считали едва ли не за гений, докато сте били на работа в отдел „Издирване“, че сте заловили дванайсет бегълци за година и половина, че сте страхотен, когато опре до паспорти и кредитни карти, и че притежавате някаква невероятна дарба да намирате хора — нещо като шесто чувство. Надявам се информацията ми да е вярна.

Рот подхвърли в устата си ментов бонбон, ухили се и каза:

— Преувеличена е. Мога само да кажа, че ще направя всичко, на което съм способен.

— Това ми стига.

— Окей — продължи той, а Сара се приготви да си води бележки. — Има една организация, която би могла да ни бъде в помощ. Казва се APPLE 21 21 От Area Police Private Security Liaison program (англ.). — Б.пр. . Нейни членове са директорите на службите за охрана на деветстотин сгради и компании в града. Най-често им се налага да се занимават със случаи на взлом и дребни престъпления. Прекарват времето си основно в размисли за обществените тоалетни, товарните рампи и сервизните входове, но след случилото се в Световния търговски център не подценяват тероризма. Координаторът на програмата е мой добър приятел. Ще взема да му се обадя.