Джоузеф Файндър - Часът нула

— Не — уточни събеседникът му, — на вас ви трябва кракер, а не хакер. Хакерът гледа на дейността си като мисия, имаща за цел да разбере… как да се изразя най-точно… да кажем недокументирана технология, така че да попречим на правителството да ни поробва и да направим от света едно по-добро за живот място. Кракерът притежава същите умения, но ги използва, образно казано, за да проникне в дома ви, често по поръчка.

— Добре, съгласен съм, нека бъде кракер — каза Бауман.

— Имам човек за вас — каза човекът. — Но ви предупреждавам, че той ще поеме вашия проект или каквото и да е то, само ако го намери интересен и… крайно изгоден в материално отношение.

— Оо, уверен съм в това — отговори Бауман. — Отсега съм готов да му обещая и двете.

Когато настана предпоследната му сутрин в Амстердам, той си купи малко устройство в голям магазин за електронни компоненти, като плати хиляда гулдена — еквивалентни на шестстотин долара. Това беше „ATM Junior“ и се използваше от банките за запис на кодирана информация върху магнитните ивици на различни банкови и кредитни карти. С негова помощ той прекодира информацията на всяка от откраднатите кредитни карти, с които разполагаше.

Когато някой реши да се разплати с кредитна карта в магазин или на място, където ги приемат, тя обикновено се прекарва през транспондер, който прочита CVC номера в началото на магнитната ивица и незабавно го изпраща по телефонна линия в изчислителния център на компанията, издала и обслужваща сметката по тази карта. Компютрите там проверяват дали въпросната карта не е с изтекъл срок, дали преразходът по сметката е в допустимия лимит или дали картата не е открадната. Ако не е, компютрите връщат код за потвърждение след не повече от две-три секунди („Американ Експрес“ използва двуцифрени кодове, докато „Виза“ и „Мастер Кард“ използват четири- и петцифрени).

Бауман не таеше никакви надежди, че някоя от тези карти все още е валидна. Дори някоя от тях още да бе, това едва ли щеше да продължи дълго.

Но той бе намерил начин да заобиколи процеса. В магнитната ивица на всяка карта сега беше програмиран правилният код за потвърждение вместо нейния номер. При поставянето на картата в транспондера, той прочиташе този код и веднага щеше да го изведе на индикация вместо номера й и изобщо нямаше да го изпрати за обработка.

Беше крайно невероятно продавачът да се запита защо телефонът не избира номера на центъра и защо отсъства обикновеното неколкосекундно забавяне на потвърждението. Дори това да се случеше, Бауман щеше да отговори, че магнитният слой на гърба на картата се е изтрил или износил. Щеше да се извини и толкова. Шансът за успех бе голям, а рискът — минимален.

През останалото време на престоя си тук Бауман поръча формуляри на името на няколко несъществуващи фирми с неопределен предмет на дейност: внос-износ, фирма за правни услуги и склад с общо предназначение.

След това си резервира място за полет на „Сабена“ от Брюксел за Лондон под фалшиво име, за което нямаше документи — знаеше много добре, че докато пътува из страните от Европейската общност, без да ги напуска, никой няма да му поиска паспорт. Накрая направи резервация в бизнес класа за полет от Лондон до Ню Йорк, използвайки името от един от новопридобитите американски паспорти — този на някакъв бизнесмен и предприемач на име Томас Алън Мофат.

Етиен Шарейрон бе уредил да използват една изоставена конюшня в покрайнините на Ю, принадлежаща на негов бизнес партньор, заминал за Брюксел за цял месец. Съдружникът му съвсем неотдавна бе разпродал всички коне на търг.

Конюшнята миришеше на тор, влажно сено и машинно масло. Светлината бе слаба, но достатъчна. Шарейрон остави на пода коженото куфарче, с което бе дошъл, отвори го и предпазливо извади от него три черни пластмасови кутии с размера на кутии за обувки. Капакът на всяка представляваше алуминиева плоча, специално обработена, за да не блести, върху която се виждаха три малки светодиода.

— Този индикатор показва, че джобният пейджър е включен и функционира — започна обясненията си Шарейрон, — вторият показва, че батерийното захранване е нормално, а последният означава, че таймерът е задействан. — Шарейрон свали с плъзване капака на един от взривателите. — Както виждаш, схемата е изцяло дублирана за по-висока надеждност. Две деветволтови батерии, две места за прикрепяне на капсулите, два таймера, два пейджъра, настроени на една и съща честота, две релета. Дори две феритни антенки. — Той вдигна поглед. — Това сериозно ще затрудни работата на хората, които евентуално биха се опитали да обезвредят бомбата. А и удвоява шанса устройството да сработи, нали?