Джоузеф Файндър - Часът нула

— Чудесно.

— И… ъъ… остава въпросът с доплащането. Пейджърите струваха малко повече, отколкото очаквах.

Бауман извади пачка банкноти и отброи сумата, която Шарейрон поиска. Не беше прекомерно надута — към трийсетина процента над първоначалните му ориентировъчни сметки. Белгиецът явно се въздържаше от опит да го изработи.

— Отлично — каза Шарейрон и прибра парите.

— Ами — сърдечно проговори Бауман, — предай искрените ми поздрави на прекрасната ти съпруга… Мари, нали така беше. И работи в музея „Куртюис“?

Шарейрон застина.

— И на малката Берта… само шестгодишна, а вече ученичка, а? Сигурно си много горд с нея.

— Какво намекваш, по дяволите?

— Едно-единствено нещо, приятелю. Знам адреса на апартамента ти на Рю Сен Жил. Знам със сигурност къде точно се намира дъщеричката ти точно в този момент. Същото се отнася и до жена ти. Помниш ли какво те предупредих: ако и най-незначителната подробност от нашата сделка стане известна някому, последиците за теб и твоето семейство ще бъдат невъобразими. Няма да се спра пред нищо.

— О, моля те… не казвай нито дума повече — примоли се белгиецът. — Разбрах те.

Докато излизаха от полумрака под ярката слънчева светлина, Бауман отново помисли дали не е по-добре просто да го убие. Навън полъхваше лек ветрец и миришеше на прясно окосена трева.

Животът е серия от хазартни залози, помисли си Бауман. Шарейрон не можеше да спечели нищо от издаването на някакъв южноафриканец, чието име дори не знаеше, а в допълнение на това съображение бе повече от сигурно, че не би желал да поставя властите в известност за дейността си в Луанда. А и заплахата за семейството му щеше да изиграе ролята на трети крайно убедителен аргумент.

Не, Шарейрон щеше да живее. Бауман сърдечно се сбогува с него, качи се в наетата кола, с която бе дошъл, и отпътува. Да вършиш бизнес с човек, когото познаваш от друг живот, бе огромен риск, но не бе ли риск и самото му бягство от Полсмур? Истината бе, че той не можеше да продължи с плана, ако не знаеше със сигурност, че местонахождението му ще остане тайна за всички.

Имаше начини да провери дали е така.

Досега бе карал през долината Мьоз, покрай река Самбр, която се събира с Мьоз при Намур. Този участък от пътя бе удивително прекрасен, провираше се покрай високи скали, канали, ферми и древни руини. След като подмина Анден, но преди да стигне до Намур, той отби от главния път и продължи през тревата, докато излезе на малка горичка и едно място, където дърветата заграждаха неголяма поляна. Спря и изключи двигателя.

От петдесет и шестте офиса на ФБР и над четиристотинте резидентури по цялата територия на САЩ и Пуерто Рико, Управлението в Ню Йорк по общо мнение се счита едновременно за най-доброто и най-лошото място, където може да те назначат. Като се започне от обвиненията по делото ABSCAM срещу членове на Конгреса във връзка с приемането на подкупи, през атаката срещу петте големи фамилии на мафията и се стигне до атентата в Световния търговски център, Ню Йорк винаги е свързан с най-интересните случаи.

Офисът там е най-големият оперативен щаб и в него работят над хиляда и двеста агенти. Той заема осем етажа от федералната сграда „Джейкъб Джей Джавиц“ на Федерал Плаза номер 26 в Долен Манхатън. За разлика от всички останали офиси, тук ръководителят е не назначен за случая специален агент, а пълноправен заместник-директор на ФБР, може би защото този офис е едновременно най-голям и най-важен от останалите.

Сара винаги бе смятала сградата „Джавиц“ за мрачна и неприветлива. Висока и семпла, с фасада от черни каменни плочи, редуващи се с пясъчници, тя се издига в самия център на забравен от хората циментов „парк“, осеян от циментови сандъчета със засадени в тях невени, папрати и петунии — отчаян опит на забравен декоратор да раздвижи обстановката и да я направи по-приветлива.

Първата й сутрин тук тя пристигна преди осем, но вече беше изпотена от горещината. Малкият апартамент с една спалня, който бе наела, се намираше на Западна седемдесет и първа улица до Кълъмбъс авеню в непосредствена близост до спирка на метрото, няколко съвсем нелоши пицарии и гръцка кафе-сладкарница. В продължение на ден-два живя на пица и гръцки салати. Възможно ли бе да иска нещо повече от това?

Да, може би дневна светлина. Благодарение на някаква архитектурна приумица всички прозорци на апартамента й гледаха към потънали в сянка шахти за проветряване. Така в малката й спалня и евтино мебелираната дневна цареше вечна нощ, добра единствено за отглеждане на гъби.