Джоузеф Файндър - Часът нула

— Виждам един микровълнов датчик.

— Предполагам също виждаш, че просто няма място за втори, а и този ти е предостатъчен.

— Ще направим ли проба?

— Да, разбира се. — Шарейрон взе една от кутиите.

— Всъщност — намеси се Бауман и избра друга — искам тази.

Шарейрон се поусмихна, показвайки, че одобрява идеята.

— Която пожелаеш.

Той отнесе кутията до един празен варел в дъното на конюшнята и я нагласи върху тясната летва, сложена отгоре. Прикрепи два капсул-детонатора във варела и се върна при Бауман.

— Първо — каза белгиецът — ще проверим възможността за управление от разстояние.

Извади малък клетъчен телефон от нагръдния си джоб, разгъна го и набра номер. После погледна часовника си. Бауман стори същото.

Двамата зачакаха, без да проговарят.

След четиридесет и пет секунди в конюшнята отекна глух изстрел. Висящите на жици капсули бяха гръмнали, а разлетелите се парчета се забиха по вътрешната стена на варела.

— Доста дълго — отбеляза Бауман.

— Интервалът не може да се фиксира.

— Да. — Детонаторът, взривяващ капсулите, се задействаше от верига, която се затваряше през пейджъра, когато той получеше сигнал от спътника. В зависимост от натоварването на телекомуникационния трафик в даден момент, пейджърът можеше да получи сигнал за повикване със закъснение от няколко секунди до няколко минути. — Ами микровълновият датчик?

— Естествено. — Шарейрон отново се разходи до варела и свърза два нови капсул-детонатора. Нулира устройството и натисна бутон за задействане на закъснителния механизъм.

— Щом таймерът отброи до нула, това задейства микровълновия датчик. Интервалът може да се настройва и е минимум десет секунди.

— А максимум?

— Седемдесет и два часа. Но ако се нуждаеш от по-голямо закъснение, не е проблем да се промени.

— Не, това е предостатъчно.

— Добре. Сега съм задал десет секунди. Така че всеки момент… а, ето. — Бауман видя в полумрака, че върху капака започва да мига червена светлинка. — Датчикът вече е задействан. Сега би ли искал сам да…

— На какво разстояние?

— Осем метра, но и това е лесно да променя.

Бауман бавно тръгна към стоманения варел и спря на десетина метра от него. После бавно запристъпва напред и след секунда трепна от сухия пукот на капсулите.

— Доста точно — похвали го той.

— Качеството на изпълнение е възможно най-високото — отговори Шарейрон и си позволи горда усмивка.

— Свършил си добра работа. Остава последното — сигнатурата, за която говорихме.

— Да, това ми отне известно време. Накрая обаче измислих доста убедителна либийска сигнатура.

Повечето взривни устройства притежават „сигнатури“, позволяващи на специалистите, които изследват останките от взрива, да определят произхода на устройството. Това обикновено са дреболии — как са вързани възлите на канапа, който пристяга пакета, как са направени спойките, как са срязани проводниците.

ИРА-Извънредни например изработва взривателите на своите бомби в големи серии от по няколко стотици. Определен брой техници се събират в охраняван склад или хамбар и работят без почивка няколко дни, произвеждайки идентични взриватели, които след това се опаковат по няколко. Тази информация е потвърдена както от разузнавателни данни, така и благодарение на изследването на своевременно открити или не взривили се бомби. Анализът под микроскоп показва, че срезовете на проводниците са направени от едни и същи секачки. Някои терористични групи оставят сигнатури несъзнателно или от немарливост, защото винаги правят бомбите си по един и същи начин. Други обаче го правят нарочно, като деликатен начин да заявят претенциите си като извършители.

— Остава въпросът с пренасянето — каза белгиецът. — Аз, разбира се, бих бил предоволен, ако ги вземеш още сега, но предполагам, че не възнамеряваш да поемаш подобен риск.

Бауман насмешливо изсумтя.

— Така и предполагах. Добре, монтажът е такъв, че всичко може да се демонтира на отделни компоненти, които влизат един в друг и заемат доста малко място, така че не е трудно да се пратят по пощата. Двамата заедно ще ги разглобим и сглобим няколко пъти, докато запомниш процеса.

— Но не искам да ги изпращаш от Лиеж.

— Е, това не би било дискретно — съгласи се Шарейрон, — особено като се има предвид с какво е известен Лиеж на света. Не, ще ги изпратя от Брюксел. Скрити в нещо безобидно като да речем радио или касетофон. С бърза поща. Трябва ми само адресът.