Джоузеф Файндър - Часът нула

Когато за Бауман стана наложително да напусне Ангола, той си организира „нещастен случай“ извън столицата Луанда, така че да изглежда като че ли е попаднал на засада и е бил убит. В резултат останалите наемници — и Еркюл също, разбира се — които познаваха Бауман под друго име, повярваха, че е загинал.

Експертите по обезвреждане на бомби са странно племе. Те вършат кошмарната си работа из различни кътчета на света, пътуват за местата, където се нуждаят от тях, често биват наемани срещу хонорар от различни правителства. Много от тях бяха призовани през 70-те години като сапьори по разчистване на мини в Камбоджа. Повечето мини в Ангола бяха обезвредени от германците, но към тях бяха прикрепени и неколцина белгийци. След войната в Персийския залив кувейтското правителство сключи договор с „Роял Орднанс“ за изпращането на огромен брой специалисти по обезвреждане на бомби, за да разчистят изоставените муниции. Ежедневието им е напрегнато и винаги на ръба на стреса, така че много от тях — става дума за онези, които намерят сили да спрат навреме — напускат този „занаят“ веднага щом успеят да си намерят друга работа. Бауман бе научил, че Еркюл/Шарейрон е изоставил смъртно опасната си професия още в началото на 80-те години, когато бил нает от малката белгийска фирма „Carabine Automatique Liege“.

— Господи, колко се радвам да те видя пак — възкликна накрая Шарейрон. — Това е… това е направо изумително! Сядай, сядай.

— И аз се радвам — каза Бауман и се отпусна на предложения му стол.

— Да — въздъхна Шарейрон и седна зад писалището си. — Чудесно е да те видя пак! — Той беше смел, сърдечен и видимо изплашен. — Но нещо не разбирам. Ти… хм, да не би слухът за смъртта ти да е бил дезинформация, а?

Бауман кимна, създавайки впечатлението, че му е много приятно най-сетне да сподели тази тайна със стария си боен другар.

— В такъв случай „Рис-Дейвис“ е само за прикритие, нали така?

— Именно — потвърди Бауман.

След това разказа на белгиеца една импровизирана в момента, макар и напълно правдоподобна история на бягството си от Южна Африка в Австралия и накрая в Англия, и пълната с деликатни тайни работа за някакъв шейх, живеещ в Лондон.

— Та този мой клиент ме помоли да се захвана с изпълнението на свръхсекретен проект — продължи той и обясни за запалителния механизъм.

— Но… — объркано протестира Шарейрон, — но аз не съм се докосвал до тези неща от години.

— Е, предполагам, че това е като да караш велосипед — каза Бауман. — Научиш ли се, никога не се забравя. А и според мен технологията не се е променила значително.

— Да, но… — Гласът му заглъхна и той започна да си записва изискванията на Бауман.

— Релето — каза Бауман — трябва да е свързано към джобен пейджър. Когато пейджърът получи сигнал, това трябва да включи релето, чиито контакти ще затворят веригата между батерията и капсул-детонатора.

— Не се ли предвижда възможност за блокиране на включването?

— Да, но аз искам електронният таймер да се задейства автоматично, ако не е блокиран.

Шарейрон, чието душевно равновесие най-сетне се бе възвърнало, сви рамене с безразличие.

— Има още нещо — допълни Бауман. — В механизма трябва да бъде вграден микровълнов датчик, който да взриви бомбата, ако някой се приближи до нея.

Шарейрон отново кимна, но изви вежди в умерена изненада.

— Ще ми трябват три броя — заключи Бауман. — Един за изпитания, а другите два ще ми бъдат изпратени поотделно.

— Да, разбира се.

— Сега да поговорим за цената.

— Да — каза белгиецът, пресметна нещо набързо и обяви значителна сума в белгийски франкове.

Бауман не скри изненадата си. Запалителните механизми с подобно ниво на сложност вървяха по десетина хиляди долара броя и изобщо не му се харесваше някой да опитва да го лъже.

— Не знам дали разбираш — обясни Шарейрон, — че основната трудност е в набавянето на пейджърите. Трябват три и всички те трябва да бъдат купени в Съединените щати. Предполагам знаеш колко сложно е това: всеки пейджър върви с телефонен номер и подробна регистрация. Те трябва да бъдат купени тайно. А понеже аз определено не бих желал фабричният номер на пейджъра да бъде проследен обратно през компанията, която ще го поддържа, до мен, ще се наложи да закупя няколко и да направя съответните модификации в тях.

— И все пак за стар приятел… — добродушно намекна Бауман. Пазаренето в този бизнес бе нещо нормално и той знаеше, че белгиецът го очаква.