Джоузеф Файндър - Часът нула

Виджиани се намуси в знак, че не е съгласна. Сара забеляза, че и Тейлър леко е смръщил вежди, затова поясни:

— Да предположим, че се обърнем към южноафриканската служба и отправим запитване за терорист, който нарича себе си „Хайнрих Фюрст“. Ами ако някаква група в същата служба използва в момента този агент за операция, за която не бива да се разчува? Изведнъж ще задействаме всички аларми.

Тейлър изсумтя.

— Но ако не използваме официален канал за нашето запитване до Претория, това изключва както съдействието на Департамента, така и на нашия нов аташе там. Все пак трябва да направим опит и да влезем в контакт с някого там. Някой доверен и дискретен източник.

— Нямаме ли платени агенти там? — попита Сара.

— Не ми е известно. Ще разпитам, но не мисля. Поне не разполагаме с никой на достатъчно висок държавен пост.

— Тогава друг, с когото Бюрото, Управлението или правителството поддържат връзка, някой надежден?

— Ще трябва да се поразровим. Но първата стъпка е да създадем тук елитна и напълно тайна група, Сара, и аз искам ти да бъдеш в нея.

— Къде? В Ню Йорк ли?

— Тук — подчерта Тейлър.

— Не знам спомняте ли си, че имам малко дете? — каза Сара.

— Както е живял там, така ще живее и тук. Освен това е лято. Нали сега не ходи на училище?

— Не ходи — отговори Сара. — Но все пак бих предпочела да не го правя.

Тейлър я изгледа недоумяващо за миг. Настъпи неловка тишина. Едно време — когато бе ерата на Хувър — беше немислимо агент да откаже задача. Едно време щяха просто да му кажат: „Последната заплата ще ти бъде изплатена във Вашингтон след трийсет дни“. И сигурно щяха да допълнят: „Не сме ти зачислявали син. Щом толкова го искаш, гледай си го“.

— Агент Кехил — с леден глас започна Тейлър, — ако разузнавателните данни, с които разполагаме, струват нещо, след няколко седмици в Ню Йорк ще има опит за голям терористичен акт. Да не би да искате да ми кажете, че онова, с което се занимавате в момента, е по-значимо и по-спешно от това?

Изненадана от настойчивия му тон, Сара се изправи в стола си, после се наведе напред и със същата страст в гласа отговори:

— Искате от мен да разбия живота си, да си събера багажа и да се преместя от Бостън за седмици, а може би и месеци. Окей, добре. Но да работя тук? Във Вашингтон? Че защо не отворим офис в Алтуна?

— Моля? — попита Тейлър. Стори му се, че не е чул добре.

Агенти Улман и Виджиани наблюдаваха размяната на тези реплики с интерес, като зрители на корида.

— Ако терористичният акт се планира за Ню Йорк, трябва да бъдем в Ню Йорк. Представете си например, че решите да обявите общо издирване. Това предполага въвличането на огромен брой хора. А това означава тясно сътрудничество с нюйоркската полиция. Лудост е да разпореждаме от Вашингтон.

— Сара, всичките ни ресурси са тук, компютрите, средствата за тайна комуникация…

— За бога, та аз самата имах надеждна връзка с Бюрото още докато бях в Джаксън, Мисисипи, веднага след като завърших школата за агенти. Не ми казвайте, че това е невъзможно да се направи в Ню Йорк. Няма да повярвам.

— Това означава да се установи секретен център на оперативно управление на Федерал Плаза 26 — заключи Тейлър.

Федерал Плаза 26 бе адресът на Управлението на ФБР в Ню Йорк.

— Тогава ще е по-добре да поместим обява на цяла страница в „Ню Йорк Таймс“ — възрази Сара.

— Моля?

— Ако искате тайна, забравете за Федерал Плаза 26. Трябва да изберем друго място в града.

— По думите ти разбирам, че приемаш да участваш.

— При няколко условия.

Виджиани укорително поклати глава. Улман заби поглед в бележките си.

— Например?

— Ще работим отделно от другите.

— Това е невероятно скъпо.

— Какво чак толкова му е скъпото? Трябват ни няколко засекретени телефона. В нюйоркския офис и без това едва ли ще има всичко, от което ще се нуждаем.

— Добре. Смятам, че оттам все ще могат да ни предложат нещо. Какво друго?

— Искам да привлека двама души в групата. Единият е мой приятел от групата по организираната престъпност. Казва се Кен Олтън. Той е компютърен гений и уменията му могат да ни бъдат полезни.

— Съгласен — каза Тейлър. — Другият?

— Аликзандър Папас.

— Алекс Папас? — поиска да се увери Тейлър. — Че той не се ли пенсионира преди няколко години?

— Всъщност миналата година.

— И според теб той ще иска да се върне на служба?

— Бих могла да опитам да го придумам — сподели Сара, — но според мен той просто ще се вкопчи за този шанс. Привлякоха го за ТРЕЙДБОМБ. — Това беше кодовото наименование на Бюрото за операцията по разследване на експлозията в Световния търговски център.