Джоузеф Файндър - Часът нула

— Всъщност… наложи ми се да използвам външни хора. От МТИ. Оказа се, че ние не разполагаме с нужната технология.

— Имаш ли разпечатка? — попита я Тейлър.

— Имам нещо по-добро — съобщи му Сара. — Нося касетата. Нещо ми говореше, че ще искате да я чуете.

След като Сара пусна касетата два пъти на стария „Панасоник“, който Улман взе на заем от съседния офис, Тейлър каза:

— Добре, ето сега с какво разполагаме пък ние. — И й подаде листа с текста на разшифрования от АНС телефонен разговор.

Тримата запазиха мълчание, докато тя го преглеждаше.

Сара четеше и недоумението й нарастваше. Когато стигна до името на Уорън Елкинд, тя вдигна за миг поглед, после дочете до края и попита:

— Кой води този разговор?

— Не знаем — призна Тейлър.

— А къде е бил прехванат?

— В Швейцария.

Тя бавно издиша и изгледа всички поред.

— „Целта“, както те се изразяват, е или Уорън Елкинд, или „Манхатън Банк“, а може би и двете. Елкинд е не само един от най-могъщите банкери в света, но е и основен лобист за каузата на Израел. Много палестинци биха дали мило и драго, за да го видят да се пържи в ада.

Виджиани сви рамене, сякаш казваше: „И това според теб е новина?“.

Сара продължи:

— А този Хайнрих Фюрст — или както там се пише — който е приел предложението — какво научихте за него?

— Нищо — отново късо отговори Тейлър.

— Кръгла нула — намеси се Улман. — При всякакви начини на изписване, с всякакви, дори съвсем далечно подхождащи комбинации. Нищо!

— Фюрст… — произнесе бавно Сара. — Знаете ли, имам една идея.

— Я да я чуем — без да скрива съмнението в гласа си, каза Тейлър. — Готов съм да се хвана за всичко.

— Ами знаете, че когато бях в Германия по случая СКОТБОМБ, прекарах доста време, занимавайки се с таймери за бомби. Тогава разговарях с един полковник от РАМО — възрастен човек, почина преди няколко години — относно един опит за преврат в Того през 1986 година. Човекът ми спомена, така между другото, името на някой си, за когото се смятало, че е замесен в аферата Того. Бил терорист наемник и се подвизавал под името „Фюрст“. Едно от многото имена, които използвал.

Тейлър, който до момента изморено си масажираше очите, рязко я погледна.

Виджиани попита с остър глас:

— Хайнрих Фюрст?

— Не, само „Фюрст“ или „Хер Фюрст“.

— Немец? — уточни Улман.

— Не — каза Сара. — Прозвището очевидно е немско, но не и самият наемник.

— Научи ли истинското име на наемника? — попита Тейлър.

— Не, само това и още нещо — прозвище, своеобразно nom de guerre 19 19 Бойно име (фр.). — Б.пр. .

— По-конкретно?

— Ами този тип бил добър, наистина добър, макар да бил лишен от морал като всички останали. Гениален, безжалостен — всички силни прилагателни можело да се употребят за него. Бил най-добрият в занаята. Бял южноафриканец — говорело се, че някога работил за южноафриканската тайна разузнавателна служба. Някои от почитателите му го наричали „Принца на мрака“.

— Който обича деца, кучета, Моцарт и обожава да върви по пясъка на брега — сухо допълни Виджиани.

Сара невъзмутимо продължи:

— Е, моят немски не е какъвто беше, но не означава ли „фюрст“…

Улман я прекъсна:

— Фюрст… Принца… О, боже! Furst der Finsternis — „Принца на мрака“.

— Точно така — потвърди Сара. — Това е възможност.

Тейлър се усмихна криво.

— Чудесно. Сега започвам да разбирам защо са всички тези хвалебствия в досието ти. Май наистина имаш мозъка, необходим за тази работа.

— Благодаря. Някога може би беше така.

— Все още е така. Добрее… Ако е истина, че нашият Принц е южноафриканец, тогава трябва да се обадим в Претория. И да видим с какво разполагат те относно това прозвище.

— Аз… аз бих подходила много внимателно — намеси се Сара.

— Хайде сега — възпротиви се Виджиани. — Новото южноафриканско правителство работи с истинска готовност за сътрудничество. Ако действително мислиш, че този тип е работил за службите им, това е единственото място, където бихме могли да потърсим отговора — Претория.

— Почакай малко — спря я Тейлър. — Какво имаш предвид, Сара? Че информацията за запитването може да стигне до него?

— Мисля, че трябва да разглеждаме възможността — колкото и малко вероятна да е тя — че хер Фюрст може да е нает от някои бели южноафриканци.

— Белите южноафриканци вече не са на власт — раздразнено напомни Виджиани.

Сара безстрастно я изгледа и каза спокойно:

— Не мисля, че е толкова просто. Кои в крайна сметка преобладават в южноафриканската разузнавателна служба? Белите южноафриканци. От английски произход и африкаанерите. И те никак не се радват на начина, по който им дръпнаха черджето изпод краката.