Джоузеф Файндър - Часът нула

Защото не се бе случило нищо. Нямаше разследване, нямаше дори споменаване в местния вестник — нищо!

Беше се измъкнал! А изживяното беше като лов на дивеч, но хиляди пъти по-възбуждащо, много по-истинско.

И на всичко отгоре бе толкова просто. Бауман тържествено се закле пред себе си, че няма да убие друг човек, защото се страхуваше, че ако продължи, няма да може да спре.

И тогава личността на младия Бауман претърпя пълна и смайваща метаморфоза. Характерът му се смени почти за една нощ. Той сякаш се обърна наопаки и стана жив и общителен. Беше остроумен, печелеше хората, превърна се в общ любимец. Започна да спортува, да излиза. Сприятели се с маса хора. И след няколко години разви силен интерес към момичетата.

Майка му се смая, но беше преизпълнена от щастие. Отдаде чудотворната промяна в сина си на загадъчния ефект на хормоните, бликащи в тялото на всеки изживяващ пубертета си юноша. Но каквото и да стоеше зад промяната, тя бе благодарна на случилото се.

И само понякога се замисляше над странната празнина зад новата фасада на сина си. Защото в очите му имаше нещо мъртво, в жизнерадостта му — нещо фалшиво, нещо дълбоко погрешно. С нея, най-близкия му (и единствен) жив негов роднина, той беше вежлив, внимателен, дори в известна степен се държеше официално. Понякога тя усещаше, че между двама им има мъртво, студено пространство.

Майка му почина, когато той бе малко над трийсетте и вече бе напълно оформен агент за южноафриканската тайна полиция. Погрижи се за погребението с подходяща доза печал, която си позволи да демонстрира и на самата церемония. Шепата приятели и съседи от родния им град, които дойдоха на службата, забелязаха колко е разстроен младият Бауман, бедничкият, загубил толкова рано баща си, а сега и майка си. Милият, а е толкова добър и вежлив.

Дюк Тейлър въведе Сара Кехил в кабинета си и я представи на Ръсел Улман и Кристин Виджиани, които я поздравиха с неохотна вежливост. Личеше си, че биха били по-щастливи да се запознаят с боа удушвач.

Тук, на седмия етаж в сградата „Хувър“, климатиците бяха особено силни. Защо, запита се Сара, директорите и на ЦРУ, и на ФБР са предпочели седмия етаж? Дали старият Джей Едгар не си е казал: „Щом ония са решили така, и аз искам“?

Сара оценяващо погледна присъстващите.

Улман беше едър и рус — истинско копие на Питър. Виджиани изглеждаше много спретната и даваше да се разбере, че с нея няма да е лесно. Що се отнася до Тейлър — тя веднага го хареса, допадна й сериозността му, както и самоиронията, която бликаше от него.

Той седна в коженото си кресло, поставено точно пред огромния окачен на стената герб на ФБР, и каза:

— Значи ти си била в Германия по делото Локърби?

— Да.

— Доста хора се изказаха ласкаво за теб. Явно си помогнала да се разплете случаят.

Нещо в погледа й проблесна и тя го попита:

— Мислите ли, че ако сама бях решила случая Локърби, сега щях да стоя тук?

— А къде другаде?

— Кой знае? — сви рамене тя.

— Но ти знаеш прекрасно, че ни трябваха двайсет и един месеца да идентифицираме таймера и точно това бе ключовата находка. Може би и без теб щяхме да стигнем до същата информация, но това би означавало загубено време. Бюрото е в голям дълг пред теб.

— О, с удоволствие ще приема увеличение на заплатата.

— В досието ти е отбелязано, че си демонстрирала добри качества на ръководител. Била си шеф на малка група в Хайделберг. Сега разбирам и че имаш склонност да казваш каквото мислиш.

— Само когато сметна, че е важно. На началниците ми в Хайделберг не им допадна, когато казах, че в случая са замесени не само либийци.

— По-точно?

— По-точно Сирия в сътрудничество с Иран. Но това е само теория. Няколко месеца преди взривяването на Пан Ам-103 двама членове на общото командване на Народния фронт за освобождение на Палестина са били арестувани в Германия с барометрични детонатори. Кой е стоял зад тях? Сирия. Но администрацията на Буш гледаше на Сирия като на ключов фактор за близкоизточния мирен процес и реши да ги остави на мира. После имахме нужда Сирия да застане на наша страна по време на войната в Залива и така окончателно ги откачихме от куката.

— Интересно — обади се Тейлър. — Не коментирам.

— Тази фраза ми звучи познато.

Той се усмихна.

— Изненадан съм, че си се задържала толкова дълго в Бюрото.

— Имам репутацията на човек, който свършва каквото му се възложи. И мога да пестя доста време на другите.