Джоузеф Файндър - Часът нула

— Процесът, изглежда, наистина е времеотнемащ…

— Напълно сте прав. Поради късите срокове, които поставяте, фалшифицирането се изключва като вариант. Единствената оставаща възможност е да се намери валиден паспорт и да се промени, както е необходимо.

— Известно ми е какво означава това — усмихна се Бауман, извади паспорта на Съмнър Робинсън, отвори го на съответната страница и го показа на фалшификатора, слагайки палец върху името.

— Използвали сте аматьор — неодобрително каза фалшификаторът.

Бауман кимна.

— Доста груба работа — поклати глава събеседникът му. — Ако сте го използвали и не са ви заловили… е, значи сте имали късмет. Но не бива повече да рискувате.

Бауман прие обидната оценка на уменията си, без да реагира.

— Затова съм тук — каза той. — Не се съмнявам, че вие ще се справите много по-добре. Но как ще направите така, че откраднатият паспорт да не бъде съобщен като изчезнал или откраднат, което автоматично ще го включи в списъците, контролирани на американските гранични контролно-пропускателни пунктове? Единственото, което ми хрумва, е да се вземе паспортът на човек, който никога не го използва, и следователно няма да забележи отсъствието му.

— Точно така, господин Лърнър. Мрежата, която ръководя, разполага с имената на американци, живеещи зад граница — Белгия, Холандия, Люксембург и други страни. Американци, които имат паспорти, но рядко пътуват или изобщо не го правят.

— Добре — одобри Бауман.

Започнаха да обсъждат цената — солена, както се оказа, поради необходимостта да се поддържа значителен персонал, в това число малка група специалисти по взломни кражби, които без съмнение щяха да поискат своя дял.

Накрая Бауман стана да тръгва и добави, сякаш сетил се в последния момент:

— О… и докато хората ви се занимават с тази задача, възложете им да ми съберат различни кредитни карти — „Виза“, „Мастер Кард“, „Американ Експрес“… каквото им попадне.

— Кредитни карти ли? — Ван ден Фондел не скри съмнението си. — Паспорти, които рядко се използват, това го разбирам. Но кредитни карти… никой не пропуска да съобщи за загубването им. И незабавно ги изваждат от употреба.

— Точно така — съгласи се Бауман. — Но това е без значение за мен. — Той протегна ръка и изтърпя влажното, мазно ръкостискане на фалшификатора. — Ами, до утре, тогава.

След като приключи преговорите си с фалшификатора, Бауман взе такси до летище „Скипхол“, нае един мерцедес от денонощно отворената агенция за даване на коли под наем и се отправи към белгийската граница. Беше уморен до смърт и имаше нужда поне от една нощ здрав сън, но среднощното му пътуване бе продиктувано от здравата логика. Разстоянието между Амстердам и белгийския Лиеж е двеста километра — два часа път. В часовете след полунощ пътищата бяха пусти и пътуването беше лесно. Беше избрал най-бързия възможен начин за придвижване, дори в сравнение с вземането на самолет до Брюксел и последващо шофиране до Лиеж. А Бауман държеше да пристигне в ранните часове на утринта.

След няколко обаждания до нелегални търговци на оръжие, действащи в района на пристанищния град Антверпен, Бауман бе успял да научи, че има един търговец в селце, южно от Лиеж, който работи главно на черния пазар. Бе подразбрал, че този човек — името му бе Шарейрон — би могъл да свърши работата, от която имаше нужда.

В чисто исторически аспект Белгия винаги е била един от най-големите и най-активни производители и търговци на оръжие. Тя експортира 90 процента от оръжията, които произвежда. А столица на оръжейната й индустрия още от Средновековието е Лиеж, разположен там, където се събират реките Мьоз и Йорт — сърцето на белгийската стоманодобивна промишленост и третото по големина речно пристанище на Европа.

През 1889 година белгийското правителство взело решение, че армията му се нуждае от голям и надежден доставчик на военната карабина „Маузер“, модел 1888, и основало в Лиеж „Fabrique Nationale d’Armes de Guerre“. Десет години по-късно „Fabrique Nationale“, станала известна като FN, започнала производството на револверите „Браунинг“, които изработва и до днес, заедно с картечници и карабини (точно с помощта на карабините FN Фидел Кастро завзе властта в Куба). По съвсем естествен начин, като страничен резултат от съществуването на тази промишленост, през последния половин век около Лиеж се нароиха множество търговци на леко огнестрелно оръжие, някои от които вършеха доста доходен бизнес от другата страна на закона.