Джоузеф Файндър - Часът нула

Джаред с мъка се изправи. Лицето му бе почервеняло. По бузите му се стичаха сълзи.

— Татко! — извика той. — Защо го направи?

— Че какво толкова съм направил? — засмя се Питър. — Казах ти, момче, трябва да я притиснеш в тялото си. Какво си се превил така? Искаш ли да се научиш, или не?

— Не! — изкрещя Джаред. — Господи, татко! Ако знаеш как мразя това! — И закуцука към Сара.

— Мразя го! — изхълца момчето приглушено, щом притисна лице в блузката й. — Той е такъв тъпак, мамо. Мразя го!

Тя го притисна до себе си.

— Но ти се справи много добре.

— Мразя го! — Гласът му ставаше все по-висок. — Мразя го! Не искам повече да идва да ме взима. — Питър се приближаваше към тях с мрачно лице, стиснал зъби.

— Виж, Джери — каза той. — Не искам да се страхуваш от топката. Ако го направиш както трябва, топката не може да те удари.

— Защо не се махнеш оттук, по дяволите! — избухна Сара.

— Боже мой! — престорено възкликна Питър. — Не го стискай толкова, боли го!

— Махай се — повтори Сара.

— Ти си тъпак! — извика Джаред на баща си. — Не искам повече да играя футбол с теб. Глупак такъв!

— Джери — опита се да го успокои Питър.

— Разкарай се, татко! — извика Джаред с треперещ глас, обърна се и тръгна през тревата.

— Джаред — извика Сара след него.

— Отивам си у дома, мамо — изхлипа той.

Сара и Питър останаха под ромолящия дъждец. Русата му коса беше разбъркана, а сивата му тениска бе кална. Изглеждаше все така строен и във форма както винаги. Никога не й се бе струвал по-привлекателен и никога досега не го бе мразила толкова силно.

— Говорих с Теди — каза тя.

— Да?

— Научих за Боби Сладкия.

— И какво, да не си изненадана, че намерихме убиеца на курвата толкова бърза?

— Не. Само мисля, че сте хванали не когото трябва.

— Боже, Сара, та ние намерихме кръв по дрехите на този тип. Какво повече искаш?

— Имате улики, колкото да го пъхнете зад решетка. Но не мисля, че той е убиецът.

Питър поклати глава и се усмихна.

— Добре, както и да е. Може ли да използвам душа ти? И да се преоблека вътре? Джаред и аз ще излезем на вечеря. „Хилтоп Стейк Хауз“.

— Не мисля, че Джаред ще иска да излезе.

— Не помниш ли, че е мой до довечера?

— Изборът за това е на Джаред, Питър — напомни му тя. — А аз не мисля, че той ще иска да излиза с теб тази вечер до „Хилтоп“ или докъдето и да е. Съжалявам.

— Детето трябва да се научи да стои само на краката си — тихо каза той.

— За бога, Питър! Та той е само на осем години. Не виждаш ли, че още е дете?

— Той е момче, Сара. Децата имат голям потенциал. Единственото, от което има нужда, е малко дисциплина. — Гласът му звучеше почти умолително. — Знаеш ли, че Джой Гамаши бе от категория „перо“, но стана световен шампион? Ако искаш да се пребориш с Флойд Патерсън, Марвин Хаглър или Майк Тайсън, трябва да можеш да понесеш няколко цицини. Ти го учиш да бъде мек. Джери има нужда от баща.

— Но ти не си му баща, а спаринг-партньор — каза Сара тихо, без да крие неприязънта в гласа си. — Удари с ракета, насочени в ребрата. Крошета в челюстта. Ти си груб, да не кажа нещо повече, и аз няма да го допусна. Няма да ти позволя повече да третираш сина ми по този начин.

— „Сина ми“ — повтори Питър иронично.

За момент и двамата замълчаха.

— Виж какво — обади се Сара, — защо не облекчиш нещата за всички ни? Върви си у дома. Джаред не иска да излиза с теб на вечеря.

— Детето има нужда от баща — тихо повтори Питър.

— Да — съгласи се Сара. — И е напълно ясно, че не ти можеш да бъдеш такъв.

Няколко минути след четири куриерът на офиса — бузест чернокож на средна възраст — донесе на Сара малък жълт плик и каза:

— Току-що пристигна. С бързата поща.

— Благодаря, Сами — отговори Сара. На етикета се четеше познат обратен адрес: „Лаборатория за изкуствен интелект, МТИ“.

Тя разкъса плътната материя на плика, извади касетата и я сложи в касетофона.

Гласовете бяха неясни, звучаха едновременно глухо и кънтящо като в тунел, в който свисти вятър. Дори на висококачествения дек, който Сара взе назаем от отдел „Аудио“, качеството на записа беше прискърбно ниско. Установи все пак, че след известно прослушване свиква и може да разбере думите.

— Това — обясни Сара на Уил Фелан и Кен — е рутинно позвъняване.

Чу се мъжки глас, който каза, че се обажда от „Обслужване на картите“, и остави номер, започващ с 800 17 17 Така започват в САЩ номерата, предназначени за безплатно обслужване на клиентите. — Б.пр. . След това се разнесе кратък звуков сигнал и синтетичният глас на телефонния секретар обяви датата и часа на записа: „Понеделник, четири и дванайсет следобед“.