Джоузеф Файндър - Часът нула

— Направихте ли ФГМ-тест? — Имаше предвид изследване за ензима фосфоглукомутаза.

— Пълно съвпадение с кръвта на Вал. Но ако си мислиш, че е опит за подхвърляне на улики, ще допълня, че той няма никакво алиби. Виновен е, та дрънка.

— Опита ли се да отрече, че сакото е негово?

Теди гръмко се изсмя.

— Да, ама сам не си вярваше. Честно ти казвам, това е най-грозното сако, което съм виждал.

— Балистичната експертиза?

— Боби Сладкия има „Глок“, същия калибър.

— И мислиш, че това е достатъчно? Какво ти казаха от Балистиката?

— Съвпада. — Но гласът му беше неуверен.

Тя поклати глава.

— „Глок“ няма резба на цевта. Така че балистичната експертиза е много по-трудна. Но щом искаш да излезе, че го е направил Боби Сладкия, действай. Това си е твоя работа. Изобщо не мисли, че ще тръгна да те спирам. Мен да питаш, колкото повече сводници са зад решетките, толкова по-добре.

— Унижават жените, така ли?

— Те са просто боклуци. Пожелавам ти той да няма опитен адвокат, който да се хване за слабостта на доказателството с „Глок“-а, защото иначе край на обвинението. Още нямаш свидетел, нали?

— Този тип е яко подпрян.

— Така че ако не внимавате, скоро ще можете да си отдъхнете в отдел „Автокражби“. Не, само не ми се оправдавай, Тед. Наистина не ми пука. Сега, ако не възразяваш, приеми моите поздравления.

Късно следобеда Сара мина да прибере Джаред. По кални дънки и мръсни тениски двамата с Питър хвърляха футболна топка на ливадата. Току-що бе започнало да вали и Джаред изглеждаше малък и притеснен, но щом видя майка си да слиза от колата, ентусиазирано й махна с ръка.

— Подранила си — извика Питър.

— Нещо против да понаблюдавам няколко минути?

— Може, мамо — отвърна Джаред. — Татко току-що ми показваше как да минавам през организирана по схема защита.

Питър пак показа, размахвайки ръка, и викна:

— Под прав ъгъл. Пет метра право напред, после свиваш надясно и отново пет метра. Ясно ли е?

— Направо и надясно? — попита Джаред. Гласът му беше тъничък и напрегнат.

— Тръгвай! — неочаквано изрева Питър и Джаред хукна. Питър хвърли топката и Джаред я улови.

Сара се усмихна.

— Не! — скара се Питър. — Казах под ъгъл, нали така? Трябваше да заобиколиш противника. Искам да го направиш в полет.

— Че аз дори не знам какво да направя в полет — оправда се Джаред.

— Тичаш напред колкото можеш по-бързо и аз я хвърлям над главата ти. Сечеш встрани, скачаш и я ловиш. Ясно?

Джаред изтича обратно при баща си и докато се приближаваше, се оправда:

— Ама я хванах, нали?

— Джери, приятелю, ти изобщо не я хващаш както трябва. Използваш само ръцете си. Не използвай само тях. Притисни я до гърдите си. Постави тялото си пред полета й.

— Не, не искам да ме удря.

— Я не се лигави — скара му се Питър. — Не може да те е страх от топката. Дръж се като мъж. Искам да опиташ пак, хайде.

Джери отново се затича и се подхлъзна в калта.

— Сега, като я уловиш, притисни я до гърдите си — извика Питър и хвърли топката. Тя описа идеална крива. Той пак извика: — Притисни топката в гърдите си. Притисни я!

Джери направи крачка встрани, топката се плъзна между ръцете му и тупна в тревата. Джаред се хвърли след нея, загуби равновесие повторно и този път падна.

— Боже Господи! — изпъшка Питър. — Топката няма да ти направи нищо лошо. Постави тялото си пред нея! Не се страхувай от нея.

— Аз… го направих…

— Сложи двете си ръце около топката!

Объркан, Джаред се изправи и се затича обратно към баща си.

— Виж, Джери — с по-мек глас каза Питър. — От теб се иска да я притиснеш до тялото си. Добре, сега ще опитаме „кука“.

— Кука ли? — изморено повтори Джаред.

— Да, кука. Отиваш там, тичаш десет метра и се обръщаш. Топката ще бъде при теб. Разбра ли ме?

— Разбрах — каза Джаред. Гласът му беше мрачен.

Сара се запита дали нейното присъствие не го притеснява и реши, че това е напълно възможно и че е по-добре да си ходи.

— Добре, да започваме! — извика Питър, докато Джаред се тътреше напред. В един момент момчето реши да се затича и рязко ускори ход. Питър хвърли топката силно и безмилостно, като куршум. Джаред спря, обърна се, както му беше казано, и в същия миг футболната топка се заби в корема му.

Сара го чу как хлъцна — и в същия миг Джаред се преви и бавно се свлече на тревата.

— Джаред! — извика Сара.

Питър гръмко се изсмя.

— И това ми било мъж! Я се стегни! Без малко да се изпуснеш, а? — После се обърна към Сара. — Нищо му няма. Излезе му въздухът. Сега ще се оправи.