Джоузеф Файндър - Часът нула

— Този тип е мъртъв — нетърпеливо се сопна Улман.

Виджиани отново го игнорира.

— В началото мислех, че сред „прово“ — Провизорното крило на ирландската републиканска армия — ще намерим добри кандидатури, но после се оказа, че нито един от тях не пасва на желания профил. Не ни е известно те да са изпълнявали поръчки. След това допуснах, че всеки от тях би могъл да го стори. Освен това, според последните разузнавателни данни, някои от протестантските групи в Северна Ирландия — Сдружението за отбрана на Ълстър и Доброволческият корпус на Ълстър — са започнали да използват наемници, платени убийци, за наистина сериозните си операции. Изобщо не съм се занимавала с изметта, която направи ОКБОМБ — каза тя, използвайки кодовото име на Бюрото за атентата в Оклахома Сити. — Те са прекалено примитивни. Освен това има и един южноафриканец, но той излежава доживотна присъда в Претория, Йоханесбург или бог знае къде. И макар да става дума за донякъде левичар, не мога да не спомена за Франк Търпил — бившият агент на ЦРУ, когото Кадафи нае, за да обучава специалните му сили.

Тейлър кимна все така със затворени очи.

— Ами… неговият приятел Ед Уилсън в момента излежава дългосрочна присъда във федерален затвор, но Търпил все още е на свобода. Според досието му той има пръст в редица убийства в Африка и опит за държавен преврат в Чад през 1987. Жив е, крие се някъде и има всички указания да бъде смятан все още за активен.

Тейлър отвори очи и намръщено погледна тавана.

— Може би.

Виджиани отбеляза нещо в бележника си.

— Най-сетне трябва да спомена за всички тренировъчни лагери в Източна Германия — те може вече и да са история, но някои от хората, обучавани в тях, все още са на пазара. Проблемът е, че за тях практически не разполагаме с нищо.

— Свързахте ли се с германците? — попита Тейлър.

— Работя по въпроса — обади се Улман.

— Добре — каза Тейлър. — Склонен съм да поразровим около Търпил и около всички обучени в Източна Германия, за които научим нещо. Кажете на хората да продължават да търсят. Крис, какво излезе от търсенето в базата данни за Уорън Елкинд?

Виджиани смачка фаса си в големия кристален пепелник, който взе от бюрото на Тейлър, после разказа набързо биографията на Елкинд, подчертавайки безкористната му работа за добруването на Израел.

— С изключение на това, за съжаление няма много друго — завърши тя. — Но имаме агент в Бостън, който току-що е завършил пълно претърсване на базата данни, интересувайки се от всичко около Уорън Елкинд.

— Така ли? И с какво се занимава той?

— Организирана престъпност, мисля. И не е „той“, а „тя“.

— Как се казва?

— Кехил, ако съм запомнила правилно. Сара Кехил.

— Знам я. Свърши голяма работа по Локърби. Експерт по антитероризъм. Питам се защо ли рови около Елкинд. Хм… Искам да говоря с нея. Извикайте я тук. А междувременно, защо не се приберете, за да поспите?

Рано на следващата сутрин, след като Питър взе Джаред за през деня, Сара се качи в колата и отиде на работа. Откакто визитите на Питър бяха зачестили, Сара почти всяка събота ходеше до офиса. Всъщност този път имаше и изостанала работа, а беше готова на всичко, само и само да намери някакви улики срещу убиеца на Валери.

Оказа се, че не е необходимо.

Когато пристигна на работа, я чакаше записаното от телефонния секретар обаждане от Тед Уилямс. Тя го изслуша и веднага замина за отдел „Убийства“.

— Какво научихте? — започна тя още от вратата.

— Опръскване — каза Теди и поясни, че става дума за понякога невидими с просто око пръски от кръвта на жертвата по дрехите на убиеца.

— По-точно?

— Спортно сако, което намерихме в огромен дрешник, принадлежащ на един тип, известен като Боби Хигинс Сладкия.

Сара се облегна на стената и затвори очи. Призля й.

— Сладкия?!

— Боби Хигинс Сладкия живее в голяма къща в Молдън с поне четири съпруги. Мисля, че три от тях са сестри. Всяка си е сложила измислена от него татуировка под пъпа.

— Звучи ми като дамгосване на добитък. И кой е той?

— Нещо като непостоянен приятел на жената, която е била „мадам“ на твоята Валери. Мускул за отстраняване на проблеми.

— Съмнявам се.

— Валери е лъжела мадам и тя го е знаела.

— Може и да го е знаела, но много се съмнявам, че ще стигне дотам, че да наеме някакъв сводник да пречука Вал. По информация ли действахте?

— Отидохме с рутинен ордер за обиск, издаден въз основа на телефонните разговори на мадам. Твоят „бивш“ пръв забеляза уликата. Сако в бяло и златно, чиито ръкави на пръв поглед изглеждаха леко замърсени.