Джоузеф Файндър - Часът нула

— А имаш ли теория и относно атентата в Световния търговски център? Защото според някои ние не сме били решили този случай докрай.

— Едва ли ще искате да ме изслушате.

— Да опитаме.

— Добре… Според мен ние не проявихме нужната настойчивост да разплетем международната връзка. Както при Локърби: не искаме да знаем, защото какво да правим, ако научим? И ето, всички са щастливи да стоварят вината върху тъпите последователи на някакъв сляп шейх. Но ако човек погледне уликите по-отблизо, няма как да не види, че един от членовете на тази банда е бил дълбоко законспириран иракски агент — „къртица“. Убедена съм, че той е координирал нещата. Мисля, че зад всичко стои Саддам Хюсеин.

— Повикаха ли те за ОКБОМБ?

— Не. Вече бях в Бостън. Но би ми се искало.

— Ако бяха дали случая на мен, щях да те извикам. Липсва ли ти работата в „Антитероризма“?

Сара не отговори веднага.

— Това значи било? Да, много ми липсва. Но имам лични причини да бъда там, където съм сега.

— Запознах се с досието ти и знам за попечителските права. Разбирам, че човек понякога трябва да прави жертви в името на семейството.

— Това интервю за постъпване на работа ли е?

— В известна степен. Според теб проявяваме ли необходимата твърдост по отношение на терористите?

— Как да разбирам множественото число — ФБР или САЩ?

— Съединените щати.

— Не възприемам въпроса сериозно. Разбира се, че не сме достатъчно твърди. Говорим силни приказки, но с това всичко свършва. Помните ли, че по време на войната в Залива Пентагонът искаше да удари по лагерите за обучение на терористи в иракската провинция и да ги помете, но Белият дом каза „не“? Не трябвало да нервираме сирийците, защото ни били нужни за коалицията срещу Саддам Хюсеин. Това твърда позиция ли е? Ами когато президентът на Пакистан Зиа загина заедно с американския посланик при самолетна катастрофа и Департаментът не разреши на нито един от нашите агенти в Пакистан да разследва случая? Много твърда позиция, нали? Разполагаме с две дузини агенции, бюра и ведомства, които държат изкъсо терористите и трябва да реагират на техните ходове, а не можахме да спрем групата, поставила си за цел да вдигне във въздуха Световния търговски център.

— И защо според теб?

— Защото сме немарливци. Слепият шейх зад атентата в Световния търговски център фигурира в списъка на заподозрените терористи, но два пъти е получил виза да влезе в страната, защото името му било погрешно изписано на молбата за виза… как ви се струва?

— Значи мислиш, че ако затегнем контрола, неща като Оклахома Сити повече няма да се случват?

Тя се замисли.

— Не знам. Не можеш да спреш маниак.

Тейлър се облегна в креслото си и скръсти ръце.

— Добре. Забелязахме, че си направила задълбочено разследване на един нюйоркски банкер на име Уорън Елкинд. Това изглежда малко встрани от нормалните ти задължения, освен ако няма връзка с организираната престъпност, за което не ми е известно.

Сара внимателно го изгледа. Значи това било.

— Една проститутка, която по стечение на обстоятелствата беше мой ключов информатор — благодарение на нея бяха формулирани обвиненията по няколко доста важни дела — беше убита. Момиче на повикване по-скоро, а не проститутка — за хората от нейния кръг разликата е съществена. Както и да е, бостънската полиция смята случая за приключен, но аз няма да скрия, че съм скептично настроена. Оказва се, че момичето е било наето да открадне нещо — CD-ROM диск, доколкото схващам — от този Елкинд.

— А каква е връзката между Елкинд и тази проститутка? — проговори за пръв път Ръсел.

— Тя датира отдавна. Винаги когато е идвал в Бостън, момичето му е правело сеанси със завързване и наказание. Изглежда, е била наета от някой, който е знаел, че обслужва Елкинд.

— И какво е имало на диска? — попита Виджиани.

— Не знам. Банкова информация, предполагам. Очевидно нещо доста важно.

— Но откъде знаеш, че момичето е било наето да свърши тази работа? — настояваше Виджиани. — Нали не си говорила още с Елкинд?

— Не съм — призна Сара. — Не още. Всъщност той отказва да разговаря с мен. Но аз знам, че е така, защото го имам записано на лента.

— Така ли? — Тейлър се наведе напред. — Подслушвали сте телефона на проститутката?

— Не, разбрахме го от телефонния й секретар. — И тя обясни за изтритата касета.

— Лабораторията на ФБР — гордо се усмихна Тейлър. — Най-добрата техническа служба в света.

Сара прочисти гърло.