Джоузеф Файндър - Часът нула

— Но не и без чекова книжка — вметна Бауман.

— Точно така — съгласи се Дайсън.

Появи се камериер, който внесе поднос с кафе и сандвичи с пушена сьомга, сервира и безшумно излезе.

— Искам да кажа, че човек трябва да приема нещата такива, каквито са — продължи Дайсън. — Не мога просто да отскоча до някой от търговете на „Сотби“, когато се продават платна на известните стари майстори. Не заради друго, а защото не искам да свърша в Ливънуърт или както и да му казват на онзи затвор, в който американското правителство иска да ме тикне. В допълнение към това основно съображение, да купуваш на черния пазар е доста изгодно — крадените картини вървят по-ниско от побърканите цени, които ви предлагат във „Вилденщайн“, „Тау“ или „Кристи“…

— Предполагам, че не ме измъкнахте от Полсмур, за да си поговорим за живопис, господин Дайсън — прекъсна го Бауман. — Споменахте, че имате „делово предложение“.

Дайсън го изгледа в продължение на един безкраен миг над очилата си, после лицето му се отпусна в усмивка:

— Харесвам деловите хора.

В този момент иззвъня клетъчният му телефон. Той го взе, разгъна го и излая:

— Да?… Мили боже, колко часът е там сега?… Ляга ли си господин Лин някога?… Добре. — Прекъсна разговора, погледна Бауман право в очите и продължи: — Някой ден китайците ще завладеят Азия, помнете ми думите. — Поклати глава. — Та… за вас се говори, че сте най-добрият.

Бауман отсечено кимна.

— И аз съм с това впечатление, ако се съди по думите на другите. Но ако действително бях толкова добър, едва ли бих прекарал последните шест години в затвора, нали?

— Във вас говори скромността — възрази Дайсън. — От моите източници знам, че издънката е била на службата ви. Не ваша.

Бауман сви рамене и не отговори.

— Били сте инструктиран да елиминирате член на наказателен отряд на израелския МОСАД — така наречения кидон. Човек, проникнал доста дълбоко под кожата на Претория. Оказало се обаче, че ликвидираният бил високопоставен резидент… как им казваха, а… каца? Правилно ли са ме осведомили?

— В известна степен.

— Това поставило началото на дипломатически усложнения между Тел Авив и Претория. Което на свой ред заплашвало да обърка програмата на Претория за разработка на собствена атомна бомба, тъй като тази програма била в зависимост от сътрудничеството на Тел Авив. В резултат са ви хвърлили в затвора. Доживотна присъда. Идеята е била да им спестите неудобството да им се мяркате пред очите. Така ли е?

— Най-общо казано. — Дайсън наистина знаеше основните факти, а Бауман нямаше никакъв интерес да го поправя в подробностите. Същественото бе, че този загадъчен милиардер бе направил доста, за да го измъкне от затвора, а подобни хора никога не правят такива неща, поддавайки се на чисто човешки импулси.

Преди около два месеца един следобед Бауман беше посетен в килията си от свещеник, който след няколко минути безсмислено бърборене на безобидни теми, свързани например с религиозните убеждения на Бауман, се бе наклонил по-близко до ухото му и му бе прошепнал, че един „приятел“ навън иска да му помогне да избяга. За целта Бауман щял скоро да бъде прехвърлен на работа в автосервиза.

Бауман го бе изслушал без коментар.

Но след няколко дни наистина го прехвърлиха в автосервиза. Около месец след тази случка го информираха, че нещата са готови.

— Добре — каза Дайсън и разтвори папката, която Мартин Ломакс сложи пред него. — Имам няколко въпроса към вас.

Бауман просто повдигна вежди.

— Да го наречем събеседване за постъпване на работа — успокои го Дайсън. — Какво е истинското ви име, господин Бауман?

Бауман го изгледа без притеснение.

— Каквото пожелаете да бъде. Отдавна съм го забравил.

Ломакс прошепна нещо в ухото на Дайсън, който кимна и продължи:

— Да видим сега… Роден сте в Западен Трансваал. Единствен син на фермери, тютюнопроизводители. Бури. Членове на Националистическата партия.

— Родителите ми бяха зле образовани и почти аполитични — прекъсна го Бауман.

— Напуснали сте университета в Претория. Там са ви вербували за работа в… как му казват сега… Министерство на националната сигурност или нещо такова…

— Отново го преименуваха — поправи го Ломакс. — Вече е Национална разузнавателна служба.

— Кой, по дяволите, може да следи всички тези неща? — измърмори Дайсън, след това продължи: — Обучен във Фирмата за убиец и експерт по амунициите. Отлични оценки в Академията и в оперативната работа. Службата ви е командировала, тоест давала ви е „на заем“ на различни приятелски разузнавания… — Той погледна купчината листа. — Тук се казва, че лично стоите зад петнайсет документирани терористични операции и вероятно имате на ваша сметка още доста недокументирани по цялото земно кълбо. Служебният ви криптоним е Зиро 8 8 Нула (англ.). — Б.пр. , което означава, че сте „върхът“ или както там му казват.