Джоузеф Файндър - Часът нула

Телефонът й иззвъня, но тя не му обърна внимание.

— Ами разбирай го така: познавам един пич, с когото учихме в МТИ. Гений, ама от истинските. Сега се е хванал там в някакъв факултет… доцент ли е или нещо друго, не знам. Инженер по електроника. Мога да му се обадя, ако държиш.

— Да, бих се радвала. Чакай малко… Изведнъж се сетих. Ние поискахме ли пълно претърсване на базата данни?

— Да. Защо?

— Уорън Елкинд. Бих искала да знам дали името му няма да изникне и във връзка с нещо друго. Как мога да го направя?

— Ами, подаваш заявка през Фили Уили. Той я препраща във Вашингтон на професионалните търсачи в архива. Според мен специалистите по корелация, които извличат справките там, са истински експерти.

— Интересуват ме всички записи във всички бази, в които се споменава Елкинд. Може ли да стане това?

— Може. Единственият въпрос е дали ще ти позволят да прокараш подобна заявка. Защото това ще струва доста. Кое те кара да мислиш, че Фелан ще я парафира?

— Уорън Елкинд е един от най-влиятелните банкери в страната. Освен това е бил и обект на терористични заплахи. Ако сега оставя нещата както са си, ще приключим случая с една мъртва проститутка и един богат банкер. Без никаква връзка между двамата. Но ако направим пълно претърсване, възможно е отнякъде да изникне нещо, което би си струвало да се разследва допълнително. Някаква следа, която да захапем…

— Да, само че Фелан ще ти разкаже колко добри са нашите специалисти. Ще се опита да те убеди, че щом онова, което те интересува, не е намерено в нашето досие на Елкинд, с което вече разполагаш, нямаш сериозни основания да очакваш, че глобалното претърсване ще даде по-различен резултат.

— Ти си компютърният бог сред нас, така че ти измисли аргументите. Мен ме интересува само пълното претърсване. Структурно и йерархично, не знам как го наричате. ЦРУ, РАМО 9 9 От Разузнавателна агенция към Министерството на отбраната (в оригинала DIA — Defence Intelligence Agency), създадена през 1960, за да се занимава с координацията между различните видове военни разузнавания. — Б.пр. , Агенцията за национална сигурност, Държавния департамент — всичко. Говоря за източниците, в които нашите хора не правят справки.

— Върви и говори с Уили.

— Който ще каже: „Сара, но това не е Локърби“.

— Ами наистина не е. — Той се усмихна малко злобничко. — Но ти все пак поискай. Нали не мислиш, че Елкинд е убил твоята информаторка?

Тя въздъхна:

— Не… Всъщност всичко е възможно и вероятно не следва да го изключвам… Но има нещо… не знам как да го формулирам… Има нещо не наред в смъртта й. Тези пет хиляди долара, които са явно заплащане… убийството, извършено само часове след като е обслужила един от най-влиятелните мъже на Уолстрийт. Не, тук има нещо не наред.

Дайсън бе привидно безгрижен, но вътрешно напрегнат. Единственият му коментар за себе си беше едно наглед невинно подмятане.

— Разбрах — каза той без връзка с разговора до момента, — че Щатите дори не ми липсват. Липсва ми само Ню Йорк. Имах голямо имение в Катона — трийсет и четири акра. Дом на Източна Седемдесет и първа улица — Александра беше влюбена в него. Но животът продължава! — Той махна пренебрежително с ръка и довърши: — Ню Йорк може и да е финансовата столица, но ако човек иска, може да върши работа и от колиба на брега на Замбези. И така… Вашите „условия“, както ги нарекохте. Не разполагам с цял ден и бих предпочел да свършим с всичко това преди обед.

Няколко секунди Бауман го гледа, после проговори:

— Вие ми нахвърлихте очертанията на план, който, ако успее, ще нанесе страхотен удар на Съединените щати и ще хвърли света в хаос. Искате от мен да задействам на конкретна дата доста специално взривно устройство в Манхатън и заедно с това да извадя от строя сложна компютърна система. Сега вече съм един от посветените във вашия план. Ще отбележа само, че и вие като мен сте международно издирван беглец. Кое ви кара да мислите, че няма да отида при съответните власти и да спечеля свободата си срещу обещанието да разкрия всичко, което знам за вашия план?

Дайсън се усмихна.

— Себичният интерес, разбира се, единствено чистият себичен интерес — отговори той малко флегматично. — Чисто практически погледнато, тук аз съм недосегаем. Намирам се под защитата на швейцарското правителство, което печели невероятно много от моята дейност на местна територия.

— Никой не е абсолютно недосегаем — отбеляза Бауман.