Джоузеф Файндър - Часът нула

— Това е най-абсурдното…

— Добре, нека приемем, че преигравам с презастраховането. Но все пак става дума за собствената ми безопасност. Допълнителните разходи няма да са повече от трийсет хиляди долара. Предполагам, че можете да си ги позволите.

Но тонът на Бауман недвусмислено показваше, че той ще постъпи както е решил, независимо дали Дайсън би възразил, или не.

Дайсън сви рамене с престорено безразличие.

— Добре, нещо друго?

— Предложихте ми два милиона долара. Ако не сте готов да увеличите неколкократно тази сума, по-нататъшният ни разговор е безпредметен.

Дайсън се изсмя. Бауман видя, че дори изкуствените му зъби са пожълтели.

— Знаете ли какво е първото правило при сключване на сделки? Винаги се пазарете от позиция на силата. Реша ли, мога да ви похарча за секунда.

— Това може и да е истина — съгласи се без сянка на враждебност Бауман, — но ако имахте алтернатива, нямаше да си доставяте всички тези главоболия, свързани с бягството ми от Полсмур. Изобщо нямаше да стоя сега пред вас. Действително има и други професионалисти, които биха могли да се справят със задачата, която ми описахте, но да не забравяме, че вие ще имате възможност да опитате този удар един-единствен път. Провалите ли се, никога вече няма да имате шанс да повторите опита, уверявам ви. В такъв случай на вас ви е необходим най-добрият в света. Вече сте направили своя избор. Да не си играем игрички.

— Колко искате? Три милиона?

— Десет. Както вече казахте, за вас парите са абстрактно понятие. Теоретично погледнато, разбира се. Убеден съм, че правите пет милиона още преди да сте седнали на сутрешното си кафе.

Дайсън отново се изсмя, този път още по-високо.

— Това ли било? Ами тогава може би петдесет милиона? Защо не милиард, за бога?

— Защото нямам нужда от него. Не бих могъл да похарча толкова пари дори и за хиляди години. Десет милиона са ми напълно достатъчни, за да си купя сигурност и анонимност. Това ще бъде последната ми операция и аз бих искал да изживея колкото ми остава без постоянния страх, че мога да бъда заловен. Има и друго — по-голяма сума от тази би означавала допълнителен риск за мен. Основното правило в средите, из които се движа, е никога да не даваш някому повече, отколкото той би могъл да обясни откъде притежава. Е, аз мога да обясня богатство от десет милиона. Един милиард — това вече е невъзможно… Забравих: към тази сума трябва да се прибавят и разноските.

— След успешното изпълнение. — Дайсън стисна устни.

— Не. Една трета предварително, втората третина — една седмица преди определената за операцията дата, и последната — незабавно след приключването й. Предупреждавам ви, че преди да прехвърлите първия дял, няма да предприема нищо.

— Не разполагам с десет милиона долара в наличност ей така под дюшеците или бог знае къде. А да изтеглиш такава сума означава да си навлечеш вниманието на дявол знае колко хора — възрази Дайсън.

— Последното нещо, което бих искал, е да пренасям пачки пари — увери го Бауман. — Които при това доста лесно биха могли да бъдат проследени. Не, няма да ви дам този шанс.

— Ако си отворите сметка в Женева или Цюрих…

— Швейцарците не са надеждни партньори. Не мога да допусна някой да наложи запор на сметката ми. Знам, че каквото и да правим, част от информацията ще изтече в по-близко или по-далечно бъдеще. Искам да разполагам с възможността да отрека моето участие по възможно най-правдоподобен начин.

— Каймановите острови…

— Не вярвам на банкери — прекъсна го Бауман с мрачна усмивка. — Имал съм вземане-даване с доста от тях.

— Какво предлагате тогава?

— Сумата трябва да бъда предадена в ръцете на човек, който и според двама ни може да бъде надежден посредник.

— Например?

— Има един човек, когото и двамата познаваме от панамската операция. — Бауман назова името. — Не знам дали ви е известно, но по време на американското нахлуване в Панама неговото семейство стана случайна жертва.

Дайсън кимна.

— Той винаги е бил антиамерикански настроен — продължи Бауман, — но оттогава едва ли може да се намери някой изпълнен с по-силна омраза към Америка. Този човек има мотив да ни сътрудничи.

— Добре.

— Той ще действа като изпълнителен посредник. Ще издадете на негово име кредитно писмо. Според клаузите в него, той няма да има право да докосва парите лично, но ще бъде упълномощен да освободи сметката в съответствие с график, който ние ще трябва да уточним. След като той оторизира превода, панамската банка ще го осъществи в зависимост от указанията, които аз ще му дам. По този начин нито той ще може да злоупотреби с парите, нито аз. А вие няма да сте в състояние да се отметнете от уговорката.