Джоузеф Файндър - Часът нула

Прехванатият сигнал, съдържащ фрагмент от телефонния разговор, беше буквално „загребан“ от реещия се над Земята спътник „Риолит“, препредаден на друг спътник, намиращ се в орбита над Австралия, оттам на релейна станция и след това на Форт Мийд, където дълбоко под сградата, в която се разполагат Щабът и Управлението за оперативна работа, се инсталирани почти сто декара компютри. Говори се, че това е компютърна мрежа, нямаща равна по своята плътност.

Само след минути сигналът беше категоризиран и възстановен в първоначалния му вид и бяха установени някои любопитни факти.

Първото, което откриха криптоаналитиците на АНС, бе, че сигналът е цифров — говорът беше превърнат в последователност от нули и единици. Цифровите сигнали имат едно огромно предимство пред аналоговите — могат да се приемат с минимален шум.

Но те имат и друго предимство пред аналоговите сигнали. Веднъж скрамблирани, те стават засекретени, неуязвими, неразбираеми от всеки, с изключение на шепа правителствени агенции, работещи за технологично най-напредналите страни.

И тогава АНС откри второто любопитно нещо. Прехванатият разговор бе допълнително засекретен срещу подслушване с помощта на най-нова зашифроваща система. В последно време не бе необичайно частни лица — особено онези от света на големите пари — да провеждат най-деликатните си телефонни разговори по съвременни телефони, способни цифрово да кодират гласовете им така, че да не могат да бъдат прослушани, записани или регистрирани по какъвто и да било начин.

Но повечето доставчици на тези свръхнадеждни телефони (един от които е например „Crypto A. G.“ от Цюрих) сътрудничат с правозащитните органи като предоставят алгоритмите за зашифроване както на Агенцията за национална сигурност, така и на британския ЦПР (Центъра за правителствени връзки в Челтнъм, Англия, британският аналог на американската АНС). Това прави възможно прослушването от АНС и ЦПР дори и на най-засекретените телефонни разговори. Международните бизнесмени, дискутиращи незаконни схеми, и наркокартелите, обсъждащи различни сделки, не проявяват предпазливост при използването на „сигурните“ телефони, защото изобщо не подозират, че повечето от тях съвсем не са чак толкова надеждни.

Но конкретният алгоритъм на зашифроване не беше известен нито на АНС, нито на ЦПР. И това бе последното, трето откритие.

Скрамблираният сигнал светкавично бе препратен на отдела за криптоанализ в сградата на Щаба и Оперативното управление на АНС. Там бе прекаран през суперкомпютър „Крей“, но дори „Крей“ се оказа безпомощен. Сигналът просто не можеше да бъде преобразуван до нищо познато. Вместо гласове крайният резултат бе безсмислена поредица от нули и единици, които компютърът просто не можеше „да разбере“.

Това вече беше необикновено. Компютрите на АНС са програмирани да разбиват практически всички шифри, включително и онези, които се получават след използване на електромеханични шифрови машини. В това число влизат всички системи, използвани някога от някого, включително сурови идеи, публикувани в технически списания, в книги, дори в романи — изобщо всеки шифър, който е бил предлаган, макар и само хипотетично.

Истината е, че ако в компютрите бъде въведен достатъчно голям обем зашифрован материал и ако се знае, макар и само принципно типът на използвания шифър, АНС в крайна сметка ще го разбие. В повечето случаи цифровите сигнали се разшифроват практически мигновено. Но в случая това не стана дори след часове интензивна обработка.

АНС има един вечен кошмар и той е да не би някой да измисли шифър, за който нейните специалисти не знаят. За криптоаналитика неразбиваемият шифър е като непроницаемия сейф за касоразбивача или като съвършената ключалка за майстора на шперца. Това е предизвикателство, мъчение и едновременно с това — червен плащ!

Двама криптоаналитици — „крипита“ както ги наричат колегите им от Форт Мийд — седяха пред екрана и съзерцаваха развитието на процеса със смесица от безпомощност и възхищение.

— Боже мой, що за шифър е това? — обърна се Джордж Фрешет към партньора си Едуин Чу.

Едуин Чу намести кръглите си очила с рогови рамки и се взря в стрелкащите се по екрана безкрайни колони цифри.

— Ами просто сме попаднали на нов.

— Какво ще кажеш да го поразгледаме, а?

Брус Гелман, дребен, слаб и започващ да оплешивява мъж с рядка брада, беше доцент по изчислителна техника в МТИ. Репутацията му като електронен инженер бе на национално ниво. Според Кен Олтън той беше и легендарен хакер, натрупал значителен опит в тънкостите на телефонията, а освен това бе и един от основателите на „Тинкинг машинз корпорейшън“.